Виктор Суворов
Взимам си думите назад (133)

3

Всеки, който чете жуковските мемоари, се поразява от пламенната любов, с която непреклонният пълководец целува задника на генералния секретар на КПСС другаря Леонид Илич Брежнев: той, Жуков, маршалът на Съветския съюз, заместникът на върховния главнокомандващ, първият заместник на народния комисар на отбраната, членът на Ставката на ВГК, през войната ужасно искал да намери абсолютно неизвестния политически кресльо Брежнев и да се посъветва с него. Другарят Брежнев за цял живот не е провел нито един бой, нито една операция, даже едно ротно учение не е организирал сам. Задачата на другаря Брежнев е била друга: да утвърждава отчетите за морално-политическото състояние на войската. И ето че Жуков държи да се съветва точно с него. Без напътствията на агитатора Брежнев Ставката на Върховното главнокомандване изобщо не може да се оправи…

Никой в световната история не е падал толкова ниско. Нито един съветски генерал, адмирал или маршал не е излизвал задника на комунистите до такъв блясък. Никой. И в чужбина нито един мемоарист не е паднал до такава низост. За онази Русия, която сме изгубили, изобщо не говоря. В онази Русия господа офицерите са имали представа за чест. Нито един от тях не е постъпил така. А и да е постъпил, са щели да горят книгата му публично и да плюят в лицето на всеки, който е решил да държи такава книга в библиотеката си.

Историята как полковник Брежнев попада в мемоарите на Жуков има различни версии. Отначало А. Миркина излага всичко това така: уж не били пускали ръкописа за печат и „накрая се разбра, че Л. И. Брежнев държи маршал Жуков да го спомене в книгата си. Но пък през всичките години на войната те не са се срещали нито веднъж на пито един фронт. Какво да се направи? И тогава беше решено да се напише, че докато бил в 18-а армия на генерал К. Н. Леселидзе, маршал Жуков отишъл да се посъветва с началника на политотдела на армията Л. И. Брежнев, но за съжаление не го намерил. «Тогава той беше на Малката земя, където се водеха тежки боеве». «Умният ще разбере» — с горчива усмивка каза авторът. Тази нелепа фраза влезе във всички издания на «Спомени и размисли», от първото до шестото включително. Чак в юбилейното, седмото, беше извадена“ („Огонёк“, 1988, №18, с. 19).

И така Брежнев бил искал да се види в книгата на Жуков. И лакеите от Централния комитет намекнали за това на авторския колектив. Авторите се зачудили как да извъртят нещата и намерили изход: Жуков искал да се срещне с Брежнев, обаче не го намерил.

Миркина с всички сили се старае да оправдае Жуков — той не бил искал да включи Брежнев в мемоарите си, решението било взето от други. От кои? Интересно е, че Миркина говори в страдателен залог: беше решено, разбра се. Някакъв неизвестен или някакви си безименни граждани взели и включили в мемоарите на великия стратег нелепата фраза за несъстоялата се среща с бъдещия генерален секретар на ЦК на КПСС.

В това оправдание виждаме признанието, че мемоарите са съчинявани от много хора, че решенията са се вземали колективно и че стратегът не е имал никакво отношение към това. Неговата работа е била да одобрява и да се съгласява.

След известно време същата тази история придобива драматичен привкус. Същата Миркина разказва: „Леонид Илич Брежнев също искаше да попадне в мемоарите на Жуков… Някой от помощниците на генералния секретар му подсказал оригинален ход. На Жуков му «предложиха» включи текст, че… Във вилата на Жуков, естествено, се разразила буря. Аз отидох там, когато тя вече беше отминала: на всички им беше ясно, че без да се включи този текст, книгата няма да излезе. Георгий Константинович беше навъсен като облак. Дълго мълча, после каза: «Е, добре де, умният ще разбере» и подписа текста“ („Аргументы и факты“, 1995, №18-19).

Разликата е доста съществена.

В първия вариант някой си неизвестен от ЦК на КПСС намеква за необходимостта да бъде споменат Брежнев. Авторският колектив на мемоарите на Жуков търси решение и го намира.

Във втория вариант инициативата е на самия Брежнев. Фразата е измислена не от авторите на мемоарите, а от някой помощник на генералния секретар. По настояване на Брежнев я натрапват на великия пълководец.

В първия вариант буря няма. Естествено — нали фразата е измислена от нашите хора.

Във втория вариант — истинска буря, понеже искат да натрапят на стратега нещо, с което той не е съгласен.

Хайде да повярваме: накарали са го. Жуков се съгласява и философски отбелязва: „Умният ще разбере“. Страхотна философия! Според Жуков онзи, който покорно превива гръб пред поредния гениален вожд, който разбира и оценява неговото, на Жуков, усърдие на този фронт, е умен. А който не разбира и не оценява рвението му, който не се превива — той е глупак.