Метаданни
Данни
- Серия
- Сянката на победата (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Беру свои слова обратно, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Иван Тотоманов, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 4,8 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Взимам си думите назад
Първо издание
Превод: Иван Тотоманов
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 33,5
Издателство Факел експрес, 2004 г.
ISBN: 954-9772-29-2
История
- — Добавяне
Глава XXI
За Кулик и Павлов
В създалата се ситуация, като разбират, че за тези престъпни грешки отговорност може да се търси само от тях; Сталин и Жуков бързо намират „виновник“. Виновникът се оказва Павлов. И въпреки че е принуден да действа на направлението на главния удар на германците в обстановката, която са му създали висшестоящите (при което отначало официално му „помагат“ трима маршали — Шапошников, Кулик и Ворошилов, а после още двама — Тимошенко и Будьони, плюс „лепналият“ се за тях Мехлис), разстрелян е тъкмо той, заедно с други генерали от окръга.
1
Това си е много стар метод: за да изпъкне още повече ослепителното сияние и величие, до него трябва да се изобрази нещо тъмно, мрачно, долно, гнусно и смърдящо. За контраст.
До най-великия стратег на всички времена и народи ни представят някакви си нищожества, тъпи фатмаци, неспособни на нищо и нищо неразбиращи. В сложната обстановка в началото на войната те са объркани, неорганизирани, не знаят как да ръководят войските — и са страхливци. За главни антиподи на стратегическия гений на XX век комунистическата пропаганда избра маршала на Съветския съюз Григорий Иванович Кулик и армейски генерал Дмитрий Григориевич Павлов.
Да ги оплюваш е лесна работа. Още повече че не могат да възразят — нали са разстреляни по заповед на Сталин. Не са оставили и мемоари. А пък Жуков е оставил — ето ги, всички могат да ги прочетат. Значи просто вадиш от мемоарите му колкото мръсотия си щеш. Можеш да добавиш и още, разбира се.
Пръв срещу Кулик и Павлов говори самият Жуков. Изборът му не е случаен. Причината за него е следната. Жуков опитва да обвини адмирал Кузнецов, Рокосовски, Василевски, Малиновски, Соколовски — но те му се опъват. Опитва и с Конев — обаче той тръгва да го бие. Публично. Жалко, че са ги разтървали.
И Жуков разбира, че с тях номерът няма да мине. Че трябва да опита там, където може да успее. И любими мишени на „обективната“ му критика стават Павлов и Кулик. Още повече че не могат да му отговорят — много е удобно.