Виктор Суворов
Взимам си думите назад (173)

4

Ако ще вярваме на измислиците на Жуков, излиза, че нашият пълководец покрай всичко друго е и флотоводец. Заповядва на адмиралите да изтеглят корабите към брега, адмиралите го слушат и после почват да гърмят с оръдията. Ако стратегът не им бил заповядал, нямало да го направят.

Между другото събитията изобщо не се развиват така, както си го мисли геният на военното изкуство след войната.

На 29 август 1941 година в 17,00 бойните кораби на Балтийския флот пускат котва край Кронщат. Понеслият големи загуби флот идва от Талин и буквално попада в капан: в плитък залив, от три страни — суша, а откъм морето противникът е заложил мини. Балтийският флот е най-мощният от четирите съветски флота. В началото на септември 1941 година в Ленинград и Кронщат са съсредоточени 2 линейни кораба, 2 крайцера, 13 ескадрени миноносеца, 12 стражеви кораба, 42 подводници, 62 тралчика, 38 торпедни катера, 60 катера тип „МО“, 3 бронетанкера, без да броим минните и мрежови заградители, канонирните кораби и учебните и недовършените, някои от които също могат да водят огън, включително с много мощни оръдия.

Докато Ленинград се държи, флотът има поне малко роден бряг, до който може да се приюти и от който не стрелят по него. Но завземе ли противникът Ленинград — край на флота — той ще се окаже в капан, в пълно обкръжение. Като акула в аквариум. Като вълк на синджир. Като боец с минохвъргачка, затворен в нужник с железни стени.

Повтаря се ситуацията от 1904 година. Порт Артур е град пристанище, крепост и морска база. А в пристанището му е ескадрата, натикана от японския флот в капана, без да може да излезе в морето. Ако противникът превземе Порт Артур, ескадрата трябва да се потопи. Единственото, което може да направи ескадрата през 1904 година, това е с всички сили да брани Порт Артур, за да забави гибелта си. Единственото спасение за Балтийския флот през 1941 година е с всички сили да брани Ленинград и Кронщат.

Всички разбират сериозността на положението — не е необходимо Жуков да им я напомня. И затова много преди Жуков в Ленинград пристига народният комисар на ВМФ адмирал Н. Кузнецов. Почти непрекъснато в Кронщат и Ленинград е първият заместник на народния комисар на ВМФ, началникът на главния морски щаб адмирал И. С. Исаков. Главната им задача е да удържат Ленинград. Защото без Ленинград най-мощният от четирите сталински флота е загубен. Точно затова по заповед на адмирал Кузнецов незабавно след изтеглянето от Талин всички сили на Балтийския флот се подготвят за отблъскването на възможен щурм срещу Ленинград. Още същия ден, 29 август, командващият артилерията на Балтийския флот контраадмирал И. И. Грен издава заповед за привеждането на цялата корабна артилерия в готовност за незабавно откриване на огън по брегови цели при първо нареждане на армейското командване. Бреговата артилерия на флота пък вече е получила такава заповед. И веднага щом противникът се появява, артилерията на флота открива огън. Това става на 30 август. Този ден корабите в Нева и оръдията на Морския полигон в района на Ржовка по искане на армейското командване 28 пъти откриват огън по брегови цели, като изстрелват 340 снаряда калибър от 130 до 406 милиметра. На следващия ден огънят на флотската артилерия е още по-интензивен. На 1 септември противникът влиза в зоната на действие на бреговите батареи на форт Красная Горка и попада под убийствения огън на 305-милиметровите му оръдия.

За участието на флота в защитата на Ленинград са написани много томове. Разказано е и е обяснено защо линейният кораб „Марат“ е в Морския канал, а „Октомврийска революция“ на позиция срещу Стрелна, защо крайцерът „Максим Горки“ заема позиция при Хлебни мол, а недостроеният крайцер „Петропавловск“ — в района на Уголная. Уточнено и обосновано е положението на всеки кораб. Отчетени са всички стрелби, проведени от корабите и от бреговите стационарни и железопътни батареи на флота, посочени са целите, разходът на боеприпаси и резултатите от обстрела.

Командването на флота отделя специално внимание на въпроса за създаването на отбранителен рубеж на Нева. Сформиран е отряд кораби в състав два съвсем нови ескадрени миноносеца, четири канонерски лодки, два торпедни и дванайсет стражеви катера, три стражеви кораба, четири бронекатера и плаващи батареи. Този отряд под командването на капитан I ранг В. С. Чероков заема позиции между Смолни и Уст Ижора. Освен това още през август в района на Невска Дубровка са прехвърлени шест батареи, окомплектовани с матроси и въоръжени със свалени от корабите 120– и 180-милиметрови оръдия. Пак там заема позиция за отбрана и 4-та бригада на морската пехота.

През нощта срещу 9 септември, още преди пристигането на Жуков в Ленинград, противникът се опитва да форсира Нева, но е отблъснат и поразен от огъня на корабната и бреговата артилерия на флота. 4-та бригада на морската пехота удържа северния бряг на Нева. По време на цялата блокада на Ленинград германските войски така и не успяват да преминат Нева.

Изтича повече от четвърт век след тези събития и Жуков, не щеш ли, заявява, че народният комисар на военноморския флот адмирал Кузнецов, първият му заместник, началникът на главния морски щаб адмирал Исаков, командващият Балтийския флот адмирал Трибуц, началник-щабът на флота вицеадмирал Ю. А. Пантелеев, командващият артилерията на флота контраадмирал Грен, командващият ескадрата на флота контраадмирал Д. Д. Вдовиченко и командващият леките сили на флота контраадмирал В. П. Дрозд не били разбирали нищо и нищо не били правили за защитата на Ленинград. И че именно той, великият Жуков, който между другото пристига в Ленинград, след като врагът е спрян, бил заповядал част от матросите да се свалят от корабите и да се разпределят по сухопътните фронтове. Че и наредил този стратегически гений корабите да се изтеглят „по-близо до брега“. И моряците значи се проявяват едва след като изпълняват указанията на изтъкнатия стратег. Без неговите мъдри напътствия просто си киснели на корабите и дори се готвели да ги потопят.

Жуков се фука, че като бил в Смолни, настоял корабите да се приближат до града — а през това време те вече отдавна са в Нева. Точно под прозорците на Смолни. И прозорците треперят от оръдейната стрелба. Свалените от корабите матроси пък, спешно преквалифицирани в морска пехота, още преди пристигането на Жуков завинаги са спрели противника на невския рубеж и са стабилизирали фронта.

Но като пропускат тези подробности и факти, писателите-герои Симонов и Карпов, а след тях и разните там Яковлевци, Гареевци и Чаковски повтарят: ах, ако геният не беше дал указанията си, Кузнецов и Исаков изобщо нямаше да се сетят да бранят Ленинград, нямаше да се сетят да стрелят срещу врага с флотските оръдия и щяха да вземат да потопят корабите без нито един изстрел.