Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

7

Кратко обобщение: документът за подготовката за нападение срещу Германия е намерен, публикуван и широко известен. Документът за подготовката на страната за отразяване на вражеско нападение не е известен, не е намерен и не е публикуван.

Съгласен съм и да е неподписан. Но къде го?

Дори обаче някога да се намери, пак ще се наложи да се обясни защо при цялото това гениално планиране на 22 юни 1941 година цялата армия действа без планове. И защо в първия ден на войната никой не мисли за отбрана, а Жуков подписва директиви за настъпление. И вижте най-удивителното: на 22 юни 1941 година Жуков подписва директива за настъпление едновременно на три фронта, в чийто състав има тринайсет армии. Според него бил подписал не по своя воля, а по заповед на Сталин.

Чудеса:

На 5 май 1941 година Сталин казва на випускниците на военните академии и на целия висш команден състав на Червената армия да престанат да мислят за отбрана, а да се готвят единствено за настъпление.

На 15 май ядосаният Сталин кастри Жуков и му заповядва да забрави за всякакво настъпление.

На 22 юни Сталин иска от Червената армия да мине в решително настъпление. За отбрана — нито дума.

Първото и третото от тези три събития са потвърдени многократно и документално.

А второто, за ядосания Сталин, е известно само от многократно уличените в лъжи Светлишин и Анфилов.

* * *

Започнах тази глава с думите, че е доста лесно да се предскажат бъдещите промени в мемоарите на Жуков. Свидетелствата на Светлишин и Анфилов са наистина прекалено явни лъжи. На идните поколения обаче все пак трябва да им се докаже, че Сталин е отхвърлил плана на Генералния щаб на Червената армия от 15 май 1941 година. Предричам, че скоро ще бъде намерен още някой откъс, спрян преди време от цензурата. И че в най-новото, най-правдиво издание на мемоарите на великия пълководец ще прочетем собствената му версия за събитията. Мъртвият Жуков ще ни разкаже лично за невероятния инат на Сталин, за това как е предал предназначения лично за Сталин документ на друг човек и как ядосаният Сталин сумтял и ръмжал.