Виктор Суворов
Взимам си думите назад (151)

2

За да оценим личния принос на гениалния пълководец за спасяването на северната столица, не бива да забравяме, че опасността от превземането на Ленинград е от 10 юли до 6 септември 1941 година. По това време Жуков го няма там. Там са Молотов, Маленков, Ворошилов и Жданов.

Молотов е вторият след Сталин в Съветския съюз. Маленков е третият. Понякога през войната поради ситуацията Маленков става втори, а Молотов — трети. След това пак си сменят местата.

Ако разгледаме тази група вождове от гледна точка на партийната йерархия, Молотов, Маленков, Ворошилов и Жданов са централната група на Политбюро. Липсва само Берия.

Държавният комитет на отбраната, както цитирахме, е „извънреден висш държавен орган на СССР, в който през войната е съсредоточена цялата власт. Постановленията на ДКО имат силата на военновременни закони“. През август, в критичните за Ленинград дни, трима от петимата членове на ДКО са в Ленинград и само двама, Сталин и Берия, са в Москва.

Освен това в Ленинград са Вознесенски, Косигин, Родионов, Щиков, Попков. Всеки от тях може да извърши и невъзможното. Доказали са го по време на колективизацията и индустриализацията. През войната също действат решително и свирепо. През септември армейски генерал Жуков сменя маршал Ворошилов на поста командващ Ленинградския фронт. Това наистина е висока длъжност. Отбраната на Ленинград обаче не се изчерпва с чисто военни действия. Висшите ръководители, на които Сталин възлага отбраната на Ленинград, трябва да решават много други задачи освен военните — политически, икономически, организационни, мобилизационни, снабдителни, транспортни, евакуационни, финансови, медицински, санитарни и т.н. — нямат край. И като цяло се справят с тези задачи. Тоест Жуков съвсем не е главният „спасител“.

Ще кажете: но те не са военни.

Правилно. На 23 август обаче, три седмици преди появата на Жуков, пристигат: народният комисар на военноморския флот адмирал Н. Г. Кузнецов, командващият ВВС на Червената армия генерал-лейтенант П. Ф. Жигарев и командващият артилерията на Червената армия генерал-полковник Н. Н. Воронов. Както виждаме, в Ленинград е събрана не само най-влиятелната част от партийните вождове, но и висшето ръководство на Въоръжените сили. Няма го само върховния главнокомандващ. Всичко това — без да броим командващите Балтийския флот и Ленинградския фронт с щабовете им.

Така че е имало кой да ръководи отбраната на града.

Шестнайсет години след тези събития, през 1957 година, Жуков прави държавен преврат. Великият стратег временно, както смята, качва на трона Хрушчов и сваля от постовете им повечето членове на Президиума на ЦК на КПСС, включително Молотов, Маленков, Каганович и Шепилов. Всички смъкнати от върховете веднага са зачеркнати от историята и както е прието, престават да си спомнят за тях. Всичките им заслуги са забравени. След няколко десетилетия заслугите на Молотов, Маленков, Жданов, Кузнецов, Родионов, още един Кузнецов (адмиралът), Жигарев, Новиков, Воронов и други ръководители се приписват на гения на Жуков.