Виктор Суворов
Взимам си думите назад (219)

2

Очевидно никога няма да научим как се е държал Берия по време на процеса и при разстрела. Никой не го е разказал досега. Съдиите, обвинителите и палачите обаче са над десет души. Разстрелът пък на първия заместник на държавния глава, при това маршал на Съветския съюз, е уникален случай дори в смешната история на великата ни родина. Затова просто не може да няма слухове за поведението на Берия пред съда и по време на разстрела — и то на всички равнища на обществото. И всичките тези слухове опровергават версията на Жуков. „Лаврентий Павлович моли да не му отнемат живота — но без да плаче и без да коленичи пред никого. Преди разстрела дори се опитва да разкъса ризата на гърдите си, но тя е здрава, униформена — и не се скъсва“ („Красная Звезда“, 28 юни 2003).

Ще ми се да видя как би се държал Жуков на мястото на Лаврентий Павлович.

Всъщност няма нужда да си измисляме нищо. Стенограмата на октомврийския пленум (1957 г.) на ЦК на КПСС, на който Жуков е свален от всичките си постове, вече е публикувана. В нея е фиксирано, меко казано, раболепното поведение на сритания лакей Жуков. Ох, как само се моли за милост! Как се унижава! „Съвсем искрено, другари, благодаря за тази макар и горчива, но обективна критика, породена от тревогата на нашия Централен комитет за нашите Въоръжени сили…“

А всъщност никой не го разстрелва — просто съпартийците пращат другаря си в пенсия, като му отпускат много пари и му оставят привилегиите, апартаментите, вилите, номенклатурните почивни станции, специалните магазини и кремълските ресторанти, в които за копейски можеш да ядеш до пръсване каквото си избереш.

Публикувани са и спомените на Жуков, и негови устни изказвания — и във всички звучи сълзлива молба за прошка, всичките са пълни с подлизурски хвалебствия към Централния комитет. Жуков не само е готов да коленичи, той, както вече видяхме, ближе задника на Централния комитет като цяло и на отделните вождове — лично.