Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

6

Поведението на Жуков е повече от странно. Преди да почне да разработва подробно един грандиозен проект, всеки нормален човек първо ще се допита до ръководството. Тоест в разговорите си с вожда Жуков е трябвало внимателно да му намекне за различни варианти и като получи отрицателен отговор на този, изобщо да не се захваща с него.

Да се състави план за война не е шега работа. В документа от 15 май 1941 година се споменават още шест документа, включително „План за набелязаните бойни действия в случай на война с Германия“. Нито един от тези документи засега не е достъпен за изследователите. И вижте какво се получава: под ръководството на Жуков и Тимошенко Генералният щаб на Червената армия изготвя разгърнат план за разгром на Германия с теоретична обосновка, карти и така нататък и го представя на Сталин, и изведнъж се оказва, че Сталин изобщо не се интересува от него. Нима преди да се захване с този грандиозен проект Жуков не се е сетил да попита Сталин за мнението му, за да не затрупва най-високопоставените и талантливи генерали на Генералния щаб с работа, която изобщо не е нужна на висшето ръководство, точно преди началото на войната?

Не по-малко удивително е и поведението на Сталин. Той непрекъснато приема Жуков в кабинета си, но (ако се вярва на разказа на Светлишин) така и не му казва мнението си за предложения план. Жуков не знае нито каква е съдбата на плана, нито какво решение е взел Сталин за него. „Ядосаният“ Сталин пък казал на секретаря си да предаде на Жуков повече да не се занимава с такива глупости.

Представете си картинката: в приемната Поскрьобишев предава на Жуков думите на Сталин. Веднага след това Жуков влиза в кабинета на „ядосания“ Сталин и си почват ежедневната работа… Защо Сталин не е скастрил Жуков лично? Защо го е направил чрез Поскрьобишев?