Виктор Суворов
Взимам си думите назад (39)

2

Виновни за престъпната небрежност, довела в крайна сметка до поражението на Съветския съюз, се водят началникът на Разузнавателното управление на Генералния щаб генерал-лейтенант Голиков и народният комисар на отбраната Тимошенко. Освен тях виновни били и Лаврентий Берия, народен комисар на вътрешните работи, и Всеволод Меркулов, народен комисар на държавната сигурност. И естествено — главният виновник е Сталин. Началникът на Генералния щаб на Червената армия армейски генерал Жуков обаче, кой знае защо, не е сред виновниците.

Жуков отрича да има каквато и да било вина. Нещо повече — от обвиняем сам се провъзгласява за обвинител. И негодува: „Сталин се довери на неверните сведения, които постъпваха от съответните органи“ („Воспоминания и размышления“. М., АПН, 1975. Том 1, с. 259). В следващите издания гневът на Жуков се усилва: „Й. В. Сталин допусна непоправима грешка, като се довери на неверните сведения, които постъпваха от съответните органи“ (ОЛМА-ПРЕСС, 2003. Том 1, с. 257).

Виждате колко безпощадно изобличава великият Жуков глупавия и доверчив Сталин. Подпъхват на вожда невярна информация, а той вярва. Намерил на кого да вярва, моля ви се!

Имаме обаче известни претенции и към обвинителя Жуков.

Ръководителят на правителството трябва да получава информацията за това ще има ли война, или няма да има, и ако има, то кога и каква, не от някакви си „съответни органи“, а от Генералния щаб. Понеже „нито един орган в страната не е по-компетентен“ по въпросите на войната. Това са думи на самия Жуков.

„Съответните органи“ си имат други задачи. И служителите им не са военни, не разбират от военни въпроси, въпреки че понякога носят униформи. Те имат друга подготовка, друг поглед върху света, нямат опит във войната. На съвестта на „съответните органи“ тежат милиони престъпления и те никога няма да си изкупят греховете. Но да им стоварваме вината, че тъкмо те не са докладвали навреме за наближаващата война, е все едно да обвиняваме главния готвач на Кремъл.

И дори „съответните органи“ да са подали невярна информация, то ръководеният от Жуков Генерален щаб е трябвало да тропне на бюрото на Сталин своята информация: точна, вярна, изчерпателна, навременна, с правилни изводи и неоспорими доказателства.

Представил ли е Жуков на Сталин неоспорими доказателства за намеренията на Хитлер да нападне Съветския съюз? Или не е? Нека видим.