Виктор Суворов
Взимам си думите назад (127)

4

Ако хвърляте в настъпление сравнително малка войска, например стохилядна, пак трябва да й дадете известно време за подготовка. Поне седмица. Първо, трябва да се разбере къде е противникът, какви са силите му, какво прави и какво възнамерява да прави. Щабовете трябва да планират бойните действия и да дадат указания на нисшестоящите. Трябва да се организират взаимодействието и комуникацията. Командирите от всички степени трябва да отидат в районите на бъдещите бойни действия и на място да уточнят всички подробности. Инженерите трябва да определят маршрутите на придвижване на войските, щабовете трябва да планират и да организират движението на колоните. Тилът трябва да прекара достатъчно боеприпаси на определените места. И не просто да ги струпа къде да е, а да ги раздели според вида оръжия: тук за 120-милиметровите гаубици, тук за противотанковите оръдия и така нататък. Трябва да се разгърне болничната база. Трябва да се организира водоснабдяването. На предварително подготвени места трябва да се съсредоточат гориво-смазочните материали. Не бива да се забравят пунктовете за ремонт на повредените машини. Войската трябва да се снабди с карти. Има и още цял куп важни неща — и ако се пропусне дори едно или не му се отдели достатъчно внимание, целият грандиозен замисъл може да се провали. А най-важното е войските да стигнат навреме на мястото на бойните действия. За да не се получи така, че едни вече да са влезли в бой, а други да са още далеч назад. Пък и не е най-умното частите да се хвърлят в боя от движение. Поне мъничко почивка трябва да има преди битката — 15 минутки да е, но почивка.

А при нашия велик стратег всичко е наопаки. Войските са вдигнати по тревога рано сутринта на 22 юни. Разполагат само с кой каквото е успял да вземе. Едни нямат оръжие, други — боеприпаси. Трети — резервни части. Практически всички са без сапьори — преди германското нападение всички сапьорни части са прехвърлени до самата западна граница и вече са мъртви или взети в плен. На практика всички корпуси и дивизии са без зенитна артилерия. Полковете и дивизиите са се смесили. Командирите са останали без войници, войниците — без командири. Няма връзка. Цял ден всички са под обстрела на вражеската артилерия и авиация. Газят ги веригите на германските танкове. Ами дайте на войниците поне една нощ почивка. Да се умият поне. Нахранете ги. Разрешете им да поспят поне по половин час. Дайте време на танкистите да си заредят танковете с гориво, да си попълнят боекомплектите, да проверят техниката. Но не! В нощта на 23 юни Директива №3 хвърля в настъпление милионни войски. Напред! Никаква почивка! Ранените да се оставят кой където е. Цяла нощ в поход — а призори на бой! Без никой да знае къде е противникът. Без карти на районите на предстоящите сражения. Без връзка и взаимодействие. Без никакви планове. Без никакви запаси — нито снаряди, нито патрони, нито гориво-смазочни материали, без нищо. Без въздушно разузнаване и прикритие.

Ако нямаш с какво да придвижиш артилерията, разположи я в отбрана. Ако нямаш автотранспорт за превозване на пехотата и всичко необходимо за влизане в бой, разположи и пехотата в отбрана, при това по-близо до артилерията и до местата, където са разположени стратегическите запаси.

Но никой не прави нищо такова.

Призори на 23 юни колоните пехота, измъчени и смъртно уморени от безкрайния поход, отдавна са изостанали от танковете. Хората не са спали по 24 часа, че и повече. И нищо не са яли. Артилерията също е изостанала от танковете — или изобщо не е тръгнала. Танковите колони, без пехота, без артилерия, без прикритието на авиацията, напредват към границата. И ги обстрелват и бомбардират от въздуха съвсем безнаказано. На бойните рубежи съветските танкови дивизии свършват горивото. И спират. Хилядите танкове, които страната е произвеждала години наред, като е късала от залъка си, са зарязани за броени дни. Десетки хиляди обучени танкисти попадат в плен. След тях в танковите войски воюват хора почти без подготовка…

Останалата без танкове и артилерия (и без боеприпаси) пехота не може да направи нищо срещу германската авиация.

Артилерията пък без прикритието на пехотата и танковете е абсолютно беззащитна…

На 23 юни Червената армия получава втори съкрушителен удар по вече пробития си череп…

Кадровата Червена армия загива или е взета в плен… а необучените запасняци, събрани в набързо скалъпени дивизии, успяват да завладеят само Китай и половин Европа. Разбираме, че силата им е била страховита, щом са стигнали неподготвени до Берлин и Кьонигсберг, до Виена и Порт Артур. Но е изгубено време. Запасняците са щели да стигнат и до Париж, обаче там вече са стъпили американците. И имат бомба. Затова се налага другарят Сталин да отмени „освобождаването“ на Европа…