Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

Глава VI
Никой не е писал така за войната!

Все пак трябва да се докаже, че Жуков е бил велик стратег. Но никой никога не е обосновавал това твърдение, така че засега можем да приемем, че „маршалът на победата“ се е ориентирал в тази област поне горе-долу (дори безумно скучният стил на „Спомени и размисли“ също говори доста неща).

Арсений Тонов

„Независимая газета“, 5 март 1994

1

Та значи за ГРУ.

В навечерието на войната съветското военностратегическо разузнаване, което тогава се нарича РУ на ГЩ — Разузнавателно управление на Генералния щаб, успява да събере невероятно важни и почти невероятно достоверни сведения. Военните разузнавачи извършват истински подвиг — разкриват германския план за нападение и установяват ориентировъчната, а после и точната дата на нахлуването на Германия в Съветския съюз. Нещо повече, в докладите на съветските военни разузнавачи германският план за нападение е изложен в развитие: това е първият вариант, това вторият, а това е третият, окончателният. От точната и вярна информация обаче се правят неверни изводи.

Заедно с военното стратегическо разузнаване, което е съставна част от Генералния щаб, активно и резултатно работи и военното оперативно разузнаване — разузнавателните органи на щабовете на военните окръзи, флотове, армии и флотилии. „През май 1941 година вече се знае не само броят на струпалите се по границите ни дивизии, но и мястото на дислокацията им — включително разположението на батальоните и щабовете на частите. Уточнени са дори огневите позиции на отделни артилерийски и зенитни батареи“ („Красная Звезда“, 16 юни 2001).

Важното тук е, че сведенията от различните източници съвпадат. Агентурата на военното стратегическо разузнаване в Берлин съобщава например за прехвърлянето на още една пехотна дивизия на съветската граница, а агентурата на военното оперативно разузнаване в района на Краков например веднага потвърждава пристигането на тази дивизия, съобщава номерата на частите, имената на командирите, разположението на частите, на щабовете, на тила. Информацията от тези различни, несвързани помежду си източници отива в Генералния щаб.

Безчет книги са написани за това, че съветското военно разузнаване предупреждавало за неизбежното нападение, но Сталин не реагирал на предупрежденията. Изводът е един: глупавият страхливец Сталин не искал да погледне истината в очите.

Обвиненията в глупост и страхливост се посипват и върху обкръжението на Сталин. Описват ни народния комисар на отбраната на СССР маршала на Съветския съюз С. Тимошенко и началника на Разузнавателното управление на Генералния щаб генерал-лейтенант Ф. Голиков като кретени и блюдолизци: разполагали с цялата съдбоносна информация, но за да угодят на Сталин, докладвали само онова, което се харесвало на вожда. В резултат Съветският съюз и Въоръжените му сили понасят внезапен съкрушителен удар. Хитлер нанася на Съветския съюз смъртоносна рана, от която страната така и не успя да се оправи. Комунистите обявиха поражението си във Втората световна война едва ли не за победа. Такива позорни „победи“ обаче просто няма в историята. В резултат на тази „велика победа“ страната се превърна в гниещ труп — макар и с ядрена сопа в ръцете. В резултат на „великата победа“ Съветският съюз изпадна до равнището на най-изостаналите страни и в крайна сметка рухна. Но процесът на разлагането не свърши с това.

Той продължава.

И краят му не се вижда.