Виктор Суворов
Взимам си думите назад (7)

1

Докато Жуков беше жив, излезе само едно издание на мемоарите му — в един том. „Това беше убедителна, честна книга, това беше голямата истина за войната. И такава ще си остане завинаги“ („Красная Звезда“, 12 януари 1999).

Тук ще си позволя да не се съглася с любимия вестник. „Такава“ жуковската истина няма да си остане завинаги. Тя и вече не е останала такава всъщност. И не можеше да остане, понеже истината в нашата велика страна е най-добрата на света. Най-истинната. Най-правдивата. Най-прогресивната. Най-вярната. Обаче нашата истина не е толкова жизнена, защото е твърдокаменна, а точно заради обратното. Нашата истина е гъвкава! Еластична. Нашата истина оцелява във всякакви условия, понеже се приспособява към тях. В този случай учените другари биха използвали термина мутация. Нашата истина е жизнеспособна и неунищожима, защото се променя с промяната на условията. Като бледата спирохета. Буржоазните лекари-вредители измислили нещо срещу спирохетата и се зарадвали: сифилисът е победен!

Не ми се радвайте вие, драги ми господа! Нъцки! Причинителите на сифилиса веднага се промениха. Казано научно — адаптираха се, а по нашенски — преустроиха се…

Та по същия начин, като държеливите жизнерадостни спирохети, се променя и нашата голяма истина за войната, по-специално онази, която разкрива пред света най-великият стратег на всички времена и народи.

Като заявяват, че жуковската истина е неизменна, другарите от „Красная Звезда“ малко хитруват. Те поне би трябвало да знаят, че второто издание на „Спомени и размисли“ на практика няма нищо общо е първото освен заглавието. Нещо повече — второто издание изцяло опровергава първото. А третото пък опровергава второто.

Днес жуковската голяма истина за войната изобщо не е същата като преди. А утре ще е друга. Тя се променяше и продължава бързо да се променя направо пред очите ни. Важна роля в този процес има най-малката дъщеря на великия стратег Мария Георгиевна. Тя направи всичко възможно, по-точно — невъзможното, та книгата на великия пълководец от ден на ден да става все по-истинна. Мария Георгиевна неуморно намира все по нещо ново в архивите на баща си. Второто издание, което излезе след смъртта на Жуков, беше в два тома. И ни беше заявено: ето ви я най-после историческата истина! В книгата вече е включено всичко, което проклетата цензура не е пуснала в първото издание!

Минаваха години, времената се променяха. Възникваха нови проблеми, нови изисквания. На всеки исторически етап едни и същи събития получаваха нова оценка, нова трактовка, ново обяснение. И Мария Георгиевна тутакси намираше ново, орязано от цензурата парче, или много парчета, и ги вкарваха в книгата, като в същото време ловките съавтори изрязваха всичко онова, което вече не отговаряше на момента, публикуваха ново издание и книгата пак ставаше съзвучна на времето. И пак заявяваха пред целия свят: ето, най-после — цялата истина!

Оказа се, че Георгий Константинович Жуков е предвидил всички въпроси, които ще задават потомците десетилетия след смъртта му — и на всичките е дал отговори. А най-учудващото е, че е дал различни отговори. Ако днес обществото чака от Жуков определен отговор, получава тъкмо него. А ако след известно време официалната позиция по отношение на същия въпрос се промени, променя се и отговорът на Жуков.

Щом се наложи да се потвърди някоя нова гледна точка, Мария Георгиевна веднага намира орязан от цензурата фрагмент. А пък ако утре излезе нареждане гледната точка да се смени с противоположната, фрагментът пак изчезва в разряда на несъществуващите.