Виктор Суворов
Взимам си думите назад (109)

8

И още една загадка. 30 години след войната в Брестката крепост откриха мемориален комплекс. Всички му се възхищаваха. А аз — сигурно не съм единственият — не разбирах нищо: Особено най-необяснимия монумент — „Жажда“. Огромен железобетонен войник се е навел над реката… Защо жажда? Навсякъде наоколо тече вода. Крепостта е на острови. Построена е на мястото, където р. Мухавец се влива в Западен Буг. Протоците, каналите, запълнените с вода ровове и канали са един от основните елементи в отбраната на крепостта. Навремето тук също имало крепост. Съборили я и вдигнали новата. Хиляда години преди германското нападение това място е било избрано за крепост именно защото е труднодостъпно, понеже е заобиколено от вода. Местността е равнинна, на места блатиста, подпочвените води са съвсем близо. Кой и как е подготвял Брестката крепост за отбрана? Във всеки полк има сапьорна рота. А както вече видяхме, полкове в Брест има предостатъчно. Във всяка дивизия пък има сапьорен батальон. Командирът на корпуса разполага с още един сапьорен батальон. Освен това в самата крепост е разположен 33-ти инженерен полк.

Нима преди войната никой не се е сетил да постави на две-три отделения сапьори задачата да изкопаят кладенци в крепостта? Та това е нищо работа.

Тази гатанка също си има отговор. И то съвсем лесен. Както вече знаем, на 24 юни е създаден щаб за отбрана на крепостта, състоящ се от капитан Зубачов, полкови комисар Фомин и старши лейтенант Семьонков. „Взема се решение да се излезе от крепостта с бой“ (Иринархов. „Западный особый“ с. 231). Защо да се излиза от крепостта? Да не би навън да е по-безопасно, отколкото зад непробиваемите стени?

Някога, много отдавна, през есента на 1957 година — бях на десет, — вечер слушах по радиото предаването „Разкази за героизма“. Водеше го писателят Сергей Смирнов. Разказваше за Брестката крепост. Водеше майсторски, направо покъртително. Слушаше го цялата страна. Тогава нямаше телевизия, а и предаванията на Смирнов бяха наистина интересни. Но една фраза ме порази: на 24 юни е създаден щаб за отбраната на крепостта и се взема решение за пробив… Как така? Щом е създаден щаб за отбраната, той трябва да вземе решение за отбрана. Ако щабът на първото си заседание взима решение да изостави крепостта, значи изобщо не е щаб за отбрана. Трябва да има някакво друго име.

И в музея на Брестката крепост, и в безброй статии и книги обаче се повтаря едно и също: първото решение на така наречения щаб за отбрана е да се излезе от крепостта. Казано по-просто, щабът за отбрана не се създава за отбрана и не мисли за отбрана.

Възможно е и да е бил създаден някакъв щаб. В ранг щаб за отбрана обаче със задна дата го издига писателят Сергей Смирнов.

Всеки може да си мисли каквото си ще, но фактът си остава: никой не е взимал решение за отбрана на крепостта нито преди войната, нито след като тя започва.

Има единствено решение за пробив и напускане, но това е трудна работа — мракобесниците на Николай Първи наистина са вдигнали много яка крепост.

Германската 45-а пехотна дивизия е обкръжила Брестката крепост, затворила е изходите от нея и я обстрелва с мортири. А Брестката крепост мълчи — въпреки огромното качествено и количествено превъзходство на съветската артилерия.

„Геройската отбрана“ на Брестката крепост не е следствие от гениално планиране или целенасочена подготовка. Съвсем не. „По-голямата част от личния състав на частите на 6-а и 42-ра стрелкова дивизия остава в крепостта не защото има за задача да я отбранява, а защото не може да излезе от нея“ („ВИЖ“, 1988, №12, с. 21).

„Основните сили на тези дивизии, заклещени от ураганния огън на противника в крепостта, не могат да излязат от нея“ (Иринархов. „Западный особый“, 2002, с. 219).

Непробиваемите бастиони и фортове на Брестката крепост са издигнати, за да спрат напора на противника. И ето че същите тези стени, валове и ровове стават мишеловка за съветските дивизии.

Прочутите руски инженери, строили крепостта, естествено, са предвидили достатъчен брой кладенци. И те са си там и до днес. Всеки може лично да се убеди в това, ако отиде в крепостта. Проблемът е там, че крепостта е била предвидена за централизирана съпротива. Тогава вода е щяло да има за всички. Германската пехота обаче още на 22 юни господства не само във фортовете и на трите предмостни укрепления, но нахлува и в цитаделата. И големи и малки групи съветски бойци и командири са изолирани в различните й части. Няма единна централизирана отбрана. Има отделни огнища на съпротива. Там, където има вода и патрони, бойците се удържат дълго. Но не всички имат такъв късмет. Една група се озовава в складовете със снаряди. Но защо са й снаряди, след като оръдията горе, на откритите площадки, са унищожени? Друга група се отбранява във вещевия склад. Хиляди чифтове ботуши, хиляди шинели — само че патрони няма. Трети попадат в продоволствения склад. Яж на корем — само че няма вода. Кладенецът може би е в съседния каземат, зад стената. Но стените са непробиваеми. И ето ти я жаждата.

Все пак инженерите, изградили бисера на фортификационното изкуство, не биха могли да предполагат, че отбраната на първокласната им крепост ще се пръсне на отделни групички, нали? Царските инженери просто не са можели да си представят, че врагът ще успее да проникне в цитаделата още през първия ден. Убеден съм, че никой от тях изобщо не си е представял такъв позор.