Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

4

През септември Хитлер влиза във Втората световна война с 2977 танка. Нито един от тези танкове не е 20-тонен, а 2668, т.е. на практика всичките, са и под 10 тона. С други думи, всичките му танкове са леки, дори много леки. Половината тогавашни германски танкове нямат оръдия, а само картечници. Оръдията на останалите са 20-милиметрови. Вие на това оръдие ли му викате? През 1939 година най-мощните германски танкове са с 37-милиметрови оръдия. И са… 98. В германската армия тези танкове се водят средни. Но това си е само име — истински средни танкове Германия няма. Да не говорим за тежки — тях ги няма дори в най-дръзките планове.

За сравнение: по същото това време Червената армия отдавна се е отказала от 37-милиметровите оръдия и е минала на 45-милиметрови. През септември 1939 година в Червената армия има 15 000 танка с 45-мм оръдия, а освен това и стотици танкове със 76-милиметрови оръдия с късостволни и дългостволни оръдия. За да не ни обвинят в измама, трябва да кажем, че Германия има 211 танка със 75-мм оръдия, но стволовете са толкова къси, че не може да се води стрелба по танковете на противника.

През есента на 1939 година в Червената армия приключват изпитанията на танковете КВ и Т-34, на които е съдено скоро да направят истински преврат в световното танкостроене. През декември същата година те са приети на въоръжение. През това време в Германия не е внедрено и дори планирано нищо ново.

Та ето ви го въпроса: достатъчно ли са му били на Хитлер тези така наречени танкове, за да покори света? Стигали ли са му? И ако не — колко не са му стигали? Никой никога не е задавал този въпрос. И затова никой не се смее на хитлеристите. Понеже се разбира сякаш от само себе си: стигали са им.

Хитлер разгромява Франция за един месец, френските и британските танкове са по-лоши и от германските, освен това в британската и във френската армия няма яснота по въпросите на бойното им приложение. Франция пада, а Британия оцелява единствено защото природата я е прикрила с мощен противотанков рубеж — Ламанша. През лятото на 1940 година на Британските острови остават по-малко от сто остарели танка. И никой не задава въпроса колко танкове все пак не са стигали на Франция и на Британия. След като въпросът не се задава, мнението на експертите е единодушно: значи са им стигали.

В момента на разгрома на британската и френската армия американският сенатор Хенри Кабът Лодж посещава най-големите дотогава маневри на американската армия, на които са събрани всички танкове на САЩ. И споделя впечатленията си в Сената: „Току-що видях всички танкове на Съединените щати, те са почти 400!“ В този момент в американската армия изобщо няма танкови войски. Танковете се придават към пехотата и кавалерията. Като отделен род войски танковите войски на САЩ са създадени чак през юли 1940 година. Сега нещо за качеството им. Най-мощният калибър на танковото оръдие е пак 37 милиметра. Повечето танкове обаче не разполагат и с такова оръдие, а само с картечници. Бронята на всички танкове е само противокуршумна, броневите листове са скрепени с нитове. Двигателите са само бензинови. Веригите са много тесни и следователно проходимостта на машините е ниска. Ходовият запас е направо смешен — 150 километра по пътища, без пътища — много по-малко. И никой не задава въпроса — колко танка все пак не са достигали на американците? И пак затова се смята, че са им били достатъчно. И затова никой не им се присмива.

Книжарниците на Запад са пълни с книги за бойните действия в Северна Африка: Ромел срещу Монти, Монти срещу Ромел, преломът във войната… Понякога западните историци сравняват сраженията в Африка с тези край Сталинград. А понякога — не; просто пропускат Сталинград. Половината текст в британските книги за войната е за боевете в пустинята. Ето ви и една подробност: „Когато на 23 юни Африканският корпус стига границата, в него са останали 44 танка, способни да водят бойни действия; италианците имат 14“ (B. H. Liddell Hart, History of the Second World War, London, Pan, 1973, P. 288).

В историята на Великобритания това е момент на ужасна криза. Танковете на Ромел са можели да отрежат Суецкия канал и тогава Британската империя е щяла да бъде прерязана на две, връзката на метрополията с далечните колонии е щяла да бъде прекъсната или наистина много затруднена. С огромни усилия германските танкове са спрени. На това сражение са посветени десетки филми, стотици книги, хиляди статии. От наша гледна точка в него няма нищо грандиозно. Що за мащаб на бойни действия е това — 44 танка? 14 танка? И никой не задава въпроса колко танка не са му стигали на Ромел, та да се добере до канала и да го форсира? И колко танка не са стигали на британските войски, та за два-три часа да прегазят един германски танков батальон и една италианска танкова рота, да ги изблъскат в Средиземно море и да ги забравят завинаги?

Въпросът не се задава и затова впечатлението е, че и германците, и британците са имали достатъчно танкове.

На 22 юни 1941 година Хитлер напада СССР със странен брой танкове — 3712. Жуков многократно повтаря тази цифра. (Германците имат по-малко танкове, но хайде да не се заяждаме на дребно.) По тип това са същите танкове, които влизат и в Полша. Нищо ново не е внедрено на въоръжение за две години. Променена е пропорцията в полза на по-тежките образци, освен това танковете са модернизирани, на някои са поставени по-мощни 50-мм оръдия, сложена им е допълнителна броня и затова са станали по-тежки. 1404 германски танка от леки са преправени на средни и бойното им тегло прехвърля границата от 20 тона. Но те все пак са създадени като леки и това, че се подсилва въоръжението и бронята им, съответно отслабва маневреността им. Все едно се изкачвате на някой връх. Не е чак толкова трудно, ако сте на разходка. Но ако сте с пълно снаряжение, че носите и минохвъргачка? Същото е и при танковете. Повечето тонове ги забавят. С други думи, модернизирането на леките остарели германски танкове и превръщането на някои от тях в средни не допринася за решаващо подобрение.

И кой знае защо, никой не пита възможно ли е било да се покори Русия с 3712 остарели танка, способни да действат само през лятото (и то ако не вали дъжд), след като тези танкове са с ограничен моторесурс, лоша проходимост, само противокуршумна броня и оръдия, които не могат да поразят съветските КВ и Т-34? И кой знае защо, никой не пресмята колко танка не са му стигали на Хитлер, за да си извоюва световно господство. Така че е прието да се смята, че танковете са му стигали.

През тези славни години Япония е затънала в тресавището на Китай. Няма начин да спечели — китайците наистина са прекалено много. Освен това във всеки момент може да избухне война между Япония и Съветския съюз. Има редица въоръжени конфликти между съветските и японските войски. Стига се и до сериозни сблъсъци — с участието на стотици самолети, танкове и оръдия и на десетки хиляди войници. Да не говорим, че Япония напада САЩ и Великобритания и превръща в свои врагове всички страни от Тихоокеанския регион и региона на Индийския океан. Готова ли е Япония да воюва едновременно срещу целия свят? Не мога да кажа нищо лошо за японската авиация и за японския флот, но японските танкове не струват. Нито като количество, нито като качество. Но никой не задава въпроса колко танкове не са стигали на японците да завладеят Китай, Монголия, Сибир, Индия, Индокитай, Австралия, САЩ, Британия и всичко останало. И никой не им се присмива. Затова се приема, че японците са били готови за война, и от само себе си се разбира, че танковете им са били достатъчно.

Западът е свикнал с някакви си бебешки цифри: 3712, 2977, 400, 44, 14 и затова изразената ни с цифри неготовност го смайва. Не ни стигат 32 000 танка! Включително 16 600 най-нови! Комунистите продължават да разпространяват измислените от Жуков цифри. Президентът на Академията за военни науки армейски генерал М. Гареев също — виждате ли какъв недостиг на танкове сме имали! (Прочетете сборника „Мужество“, с. 241–242.)

С цел разпространяване на жуковската „истина за войната“ комунистите пращат на Запад свои хора. Един от тези „хора“, полковник Йосиф Саксонов, изнася като заглавие въпроса: „МОЖЕЛ ЛИ Е СССР ДА НАПАДНЕ ГЕРМАНИЯ ПРЕЗ ЮЛИ 1941 ГОДИНА?“ („Панорама“, Ню Йорк, 13 септември 1995). Заглавието е изписано с огромни букви, въпросителната заема почти половин страница. Саксонов повтаря аргумента на Жуков — не достигали 16 600 нови танка, а като цяло — 32 000.

И не го повтаря само той.