Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

2

В какво все пак са виновни Кулик и Павлов?

Обвиненията срещу Павлов са три.

Първото. През януари 1941 година по време на стратегическата игра по карти той демонстрира пълната си безпомощност. Жуков го разбил като на шега.

Второто. След половин година, вечерта на 21 юни, когато войските трябва да се вдигнат по тревога, когато всеки час и всяка минута са безценни, Павлов бил на театър. Заедно с всичките си заместници.

Третото. Когато избухва войната, Павлов проявил абсолютно неразбиране на съвременната му война, неумение да управлява войските в сложната и неясна обстановка, което довело до катастрофа на Западния фронт, а след това — до цяла поредица катастрофи. И се наложило да го разстрелят. Жалко, но какво да се прави — заслужил си го е.

Хайде обаче да разгледаме по-внимателно греховете и грешките на армейски генерал Павлов.

Да започнем от най-важното обвинение, тоест от това, че през първите дни на войната Павлов действал лошо. Тези обвинения са най-малкото несправедливи. През лятото на 1941 година в Червената армия има петима маршали на Съветския съюз: Ворошилов, Будьони, Тимошенко, Шапошников и Кулик. През първите дни на войната и петимата са на Западния фронт. Всички „помагат“ на Павлов.

Длъжностите им към 22 юни:

Ворошилов — член на Политбюро на ЦК, заместник-председател на СНК, председател на Комитета на отбрана на СНК на СССР. До 1940 година Ворошилов 15 години е народен комисар на отбраната на СССР.

Тимошенко — член на ЦК, народен комисар на отбраната на СССР.

Будьони — член на ЦК, първи заместник на народния комисар на отбраната на СССР.

Шапошников — кандидат-член на ЦК, заместник на народния комисар на отбраната, бивш (и бъдещ) началник на Генералния щаб.

Кулик — заместник на народния комисар на отбраната, началник на Главно артилерийско управление на РККА.

Нека се позамислим. За по-малко от седмица е разгромен Западният фронт — въоръжена по последната дума на техниката половинмилионна групировка на съветските войски на най-главното стратегическо направление на войната. Нима председателят на Комитета за отбрана Ворошилов, който преди това 15 години е оглавявал народния комисариат на отбраната, няма никаква вина за това? Западното направление открай време е пътят, по който завоевателите напредват през Смоленск към Москва. От 1925 година Ворошилов, като ръководител на ведомството на отбраната, е бил длъжен да укрепи именно това направление, да подготви именно него за отблъскване на агресията, И след като главният пробив става именно тук, нима Ворошилов не носи никаква вина? Нима не е заслужил същото наказание като командващия Западния фронт?

Да допуснем, че от 1925 до 1940 година народният комисар на отбраната Ворошилов е подготвил войската и територията на Белорусия за отблъскване на агресията, но ето че през 1940-а за командващ в Минск е назначен некадърният Павлов и съсипва всичко, направено от народния комисар Ворошилов. Тогава обаче възниква въпросът: къде е гледал членът на Политбюро и така нататък Ворошилов? Ако е виждал, че Павлов съсипва всичко през последната година преди нападението на германците, защо не се е намесил?

Заради едно от двете:

Или преди нападението Ворошилов допуска Павлов да отслаби отбраната на западното направление, при което положение трябва да се разстрелят и двамата;

или за 15, почти 16 години бурна дейност Ворошилов не е подготвил войските на Западния окръг и територията на Белорусия да отблъснат агресията. Тогава е трябвало да разстрелят само Ворошилов. Защото какво може да направи Павлов в Минск за една година, след като народният комисар на отбраната от високия си пост в Москва не е направил нищо за цели 16?

От 1940 година народен комисар на отбраната е маршал Тимошенко.

Ще зададем въпроса така: знаел ли е Тимошенко как се организира отразяването на агресията на западното направление, или не е знаел?

Ако е знаел, защо не е дал съответните разпореждания на Павлов? Дори да е най-големият некадърник, Павлов е можел да изпълни умни заповеди. Ако не са умни, отговорността не е негова.

В ръцете на народния комисар на отбраната е съсредоточена цялата мощ на Червената армия. След като, макар да разполага с цялата Червена армия и с всички ресурси на страната, самият народен комисар на отбраната не може да отблъсне агресора в Белорусия, какво остава за един началник от местен мащаб?

А не е ли виновен и първият заместник на отбраната маршал Будьони? Ако не е подготвил отразяването на агресията, с какво изобщо се е занимавал преди германското нападение?

Не е ли виновен маршалът на Съветския съюз Шапошников, който от май 1937 до август 1940 година е началник на Генералния щаб? Как е планирал той отбраната на западното направление преди войната?

Та ако ВСИЧКИ маршали на Съветския съюз, взети заедно, включително председателят на Съвета за отбрана, народният комисар на отбраната, първият му заместник и още двама заместници, въпреки съвкупния си опит, влиянието си и необятната си власт, не са могли заедно с Павлов да спрат Гот и Гудериан, можел ли е да го направи само Павлов?

Поставям въпроса така: давали ли са си сметка преди германското нападение московските началници, че Западният фронт може да рухне само за седмица, или не? Ако не са си давали сметка, значи е трябвало да ги разстрелят за престъпна небрежност. А ако са си давали и са разбирали опасността от разгром, но не са правили нищо, за да подготвят отбраната на западното направление, е трябвало да ги разстрелят за вредителство.

И петимата маршали на Съветския съюз се оказват съвсем безпомощни в Белорусия. Справедливо ли е тогава в безпомощност да се обвинява само генерал Павлов? Някои от маршалите тайно отиват в Белорусия преди германското нападение. И като са видели, че Павлов не си върши работата, а кисне в театъра, защо не са го изгонили? Защо не са повдигнали пред Москва въпроса за незабавното му отзоваване?

Освен това маршалите не са сами. Пак там, в Белорусия, е и народният комисар на държавния контрол Мехлис с наистина неограничени пълномощия за разстрел. Защо не е спрял германските танкове? И ако преди войната — години, месеци и дни — в Западния военен окръг никой не се подготвя за отблъсване на агресията, къде е гледал върховният сталински контрольор Мехлис?

Освен Мехлис в Белорусия през първите дни на войната (и няколко дни преди нея) се намира представителят на Главното командване генерал-лейтенант от инженерните войски Карбишев. Пак там от първите дни на войната е първият заместник-началник на Генералния щаб Генерал-лейтенант Соколовски и началникът на оперативното управление на Генералния щаб генерал-лейтенант Маландин. Тъкмо те планират войната, включително на Западния фронт. Точно те е трябвало да бъдат разстреляни след Ворошилов, Будьони, Тимошенко и така нататък. Но всички излизат сухи от водата.