Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

4

Павлов се бил изложил в стратегическите игри през януари 1941 година. Източникът на това обвинение е известен. То следва от увлекателните измислици на Жуков. Материалите за стратегическите игри са били засекретени и затова Жуков е можел да си измисля каквото си ще, да разправя на наивниците всичко, на което са способни буйната му фантазия и дългият му език. И го прави. Но щом архивите се пооткрехнаха, се оказа, че в игрите Павлов изобщо не е бил по-лош от Жуков. Оказа се, че Жуков просто си е измислил протичането и края им. Разказите на Жуков са просто злобни дрънканици на стар хвалипръцко.

А ето и още едно обвинение: вечерта на 21 юни 1941 година армейски генерал Павлов си седи в театъра, а е трябвало…

Глупостта на Павлов е очевидна. Но и тук има какво да се възрази. Не само Павлов е бил на театър. Препоръчвам на внимателните читатели да прегледат мемоарите на други генерали от други военни окръзи. Гарантирам, че всеки, който се интересува от загадките в началния период на войната, ще намери десетки упоменавания за столични артисти, които през втората половина на юни пеят и танцуват в големите и малките гарнизони покрай цялата западна граница на Съветския съюз. Не е Павлов човекът, който се е разпореждал със столичните концертни бригади, не той ги е пращал по границата.

Младото поколение не помни и няма да разбере, но по-старото ще потвърди — така се правеше. Идва време за прибиране на реколтата и артистите от всички рангове, от училищната самодейност до московските знаменитости, са на полето — да повдигат духа преди грандиозната битка за урожая. Или пък идват избори например. Тогава в магазините се появяват салам, разни по-така консерви и дори алжирско вино. Един път преди избори в Куйбишев даже банани пуснаха. Вярно, само от десет до обяд и само в централните квартали. Но пък водка, много добре си спомням, имаше на корем. Стига да имаш пари. А до внезапно напълнилите се със стока магазини — всенародна радост: акордеони, китари, дайрета… В заводските клубове пък, и дори направо в цеховете, цъфваха всенародните любимци от Едита Пиеха до Людмила Зикина — да пеят за надеждата и за щастието.

Или друго например: през 1968 година, през юли и август, любителите на цирка и естрадата, поклонниците на оперетата, сатирата и драмата, балета и операта просто нямаше какво да видят в Москва. В този момент ценителите би трябвало да отидат сред войниците на Прикарпатския военен окръг, на границата с Чехословакия. Там беше купонът! Там се представяха най-добрите постижения на съветското изкуство, най-хуманното изкуство на света! При това безплатно.

През юни 1941 година нещо подобно става покрай цялата западна граница на Съветския съюз. Препоръчвам на историците на изкуството да се поразровят в спомените на известните певци, танцьори, цигулари, пианисти и артисти. Юни е — би трябвало да са по полето за събирането на реколтата — край Дон, в Кубан, в Поволжието. Обаче не — всичките, кой знае защо, са по западните граници. Като някои, естествено, развличат командването и щаба на Западния фронт. Точно така: фронт! Защото вечерта на 21 юни, в момента, когато Павлов и щабът му ръкопляскат в театъра, в Кремъл другарят Сталин взима решението да се разгърнат пет съветски фронта — от Бяло море до Черно. В частност е взето решението и за създаването на Западния фронт, като за командващ е назначен армейски генерал Павлов. Защо ли не са му се обадили от кабинета на Сталин, та да си седи в кабинета до телефона и да чака?

Щом Павлов най-безгрижно си седи в театъра, значи от Кремъл не е постъпило подобно нареждане.

И тук от областта на смешното минаваме в областта на неразбираемото. Как да разбираме поведението на Сталин? По време на управлението му целият държавен апарат работи според неговия ритъм, тоест подчинен е на дневния режим на Бащата на народите. За това има многобройни свидетелства, Сталин работи нощем — и всички работят нощем, цялата страна. Е, в Далечния изток им е било по-леко: когато в Москва е нощ, там вече е ден.

Но ето ви едно изключение, което изобщо не пасва на правилата. На 21 юни 1941 година в Москва се решава изключително важен въпрос: за пръв път в историята на Съветския съюз в мирно време и при най-строга секретност се създават пет фронта. Сталин формира фронтовете не за отбрана, не за отразяване на хитлеристката агресия — нали категорично отказва да повярва, че Германия може да нападне, фронтовете се създават с някаква неизвестна за нас цел. При това Западният фронт е главното направление на войната, центърът, сърцевината на стратегическия замисъл. И ето че в този решаващ момент Павлов не е необходим на Сталин в командния си пункт или в работния си кабинет.

На народния комисар на отбраната Тимошенко Павлов също не му трябва. Поне началникът на Генералния щаб да се беше обадил: Ей, Дмитрий Григориевич, стой си в кабинета и чакай да ти звъннат от Кремъл.

При това не само Павлов е в театъра: там е и генерал-майор Климовских, началник-щабът на Западния военен окръг, който в същия този момент се превръща в Западен фронт. Там е и началникът на артилерията на вече фронта генерал-лейтенант Клич. Създава се фронт — а цялото му командване е на театър!

Що за комедия?

Нека все пак не се смеем на безгрижните Павлов, Климовских и Клич, а на Сталин, Тимошенко и Жуков — те повече го заслужават.

Впрочем може и да не се смеем. По-малко от три месеца преди описваните събития в Средиземно море, край нос Матапан, става морско сражение между италиански и британски кораби, което завършва с блестяща победа на британския флот. Решаваща роля за победата на Британия изиграва авиацията и прилагането на едно ново средство — радарите. Освен това на страната на британския флот — и това е най-важното — е внезапността. Британските кораби се появяват на място и по време, където и когато никой не само не ги очаква, но и където наглед не биха могли да се появят. А най-невероятното е, че няколко дни и дори часове преди излизането в морето безгрижните британски адмирали като че ли изобщо не се интересуват от това какво става във флота: танцуват по балове, играят голф, ходят на театър и опера. След което, както казваме ние руснаците, се изнизват незабелязано, по английски.

След разгрома на италианския флот край нос Матапан никой дори не помисля да се смее на поведението на британските адмирали.

Обаче ако италианците бяха сгащили британския флот точно преди да излезе от базите си, щяха да видят британските адмирали балове и голф.