Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

4

Дотук разгледахме само онова, което прави населението на града. Но съветските армии също не бездействат. „Лужкият отбранителен рубеж се състоеше от две отбранителни полоси с дължина 175 километра и дълбочина 10–12 километра. Пред предната полоса и в дълбочина се слагаха мини, копаеха се противотанкови ровове, правеха се сечища и заблатявания на местността. Само в строителството на загражденията бяха заети пет сапьорни, един инженерен, два понтонни и осем строителни батальона“ („Инженерные войска в боях за советскую родину“. М., Воениздат, 1970, с. 83).

За да превземат Ленинград, германските войски при всички положения трябва да форсират Нева. Което е невъзможно просто защото в Нева са корабите и катерите на Балтийския флот и на Ладожката флотилия. Щурмуващите са в надуваеми лодки или на шперплатови понтони, обвити с гумиран брезент. Опитайте да се прехвърлите през река с тях, ако срещу вас тръгне брониран катер на отбраняващите се, а на другия бряг ви чакат в засада тежки танкове КВ и бронирани влакове.

За подготовката на Ленинград за блокада може да се говори до безкрай. Изводът обаче е един: градът не е можело да се превземе с щурм.

В края на август германските войски стигат до покрайнините на Ленинград, но нима от това следва, че градът е обречен и трябва да се предаде?

Почти след година, през 1942-ра, германските войски стигат до покрайнините на Сталинград. Но нима това означава, че борбата трябва да спре и градът да се предаде на хитлеристите? В никакъв случай! Боевете в градски условия са изгодни за отбраняващите се и неизгодни за онези, които щурмуват.

Ленинград е построен на множество острови. Между тях е водата — черна и студена. На места широка и със силно течение. Бреговете са облицовани с гранит. Ако мостовете се взривят или просто се вдигнат, щурмът ще спре. Лесно е да форсираш водни прегради, когато и двата бряга са полегати. Обаче ако са с гранитни стени? Опитайте да натоварите една най-обикновена картечница на лодка под противниковия огън и после да я свалите на отсрещната страна под противниковия огън и ще разберете за какво става дума. И не само картечницата, но и две-три хиляди патрона към нея.

След година германската армия щурмува Сталинград. Той е много труден за отбрана — точи се покрай Волга, открит е за удар от запад, улиците са прави и широки, няма канали, няма мостове. Зад гърба на съветските войски е огромната река. Те са притиснати до брега, снабдяването и попълненията са сложен проблем. За германските войски пък е лесно да щурмуват Сталинград. Няма водни прегради, които трябва да се форсират. Няма и нищо равностойно на Петропавловската крепост и на Лужкия УР. Точно затова германските генерали решават да щурмуват Сталинград — защото е удобен за щурм. Ленинград пък, напротив, е удобен за отбрана и е невъзможно да се щурмува. Ако го бяха щурмували, германските генерали нямаше да се отърват толкова лесно, колкото при Сталинград. В Ленинград загубите им щяха да са наистина много големи. Това го разбират не само те, но и самият Хитлер. И затова той не издава заповед за щурм.