Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

5

Решението на Сталин от 21 юни 1941 година за разгръщането на петте фронта е заключителен етап на дълъг и невидим отстрани процес. Заповедта незабавно да се пристъпи към строителство на фронтови и армейски полеви командни пунктове е дадена още на 27 май („Красная Звезда“, 29 май 1991). Към средата на юни на тези командни пунктове са прехвърлени оперативни групи. На 13 юни 1941 година всички радиостанции на Съветския съюз предават съобщение на ТАСС: „… слуховете, че СССР се подготвя за война с Германия, са лъжливи и провокационни… целта на провежданите в момента летни сборове на запаса на Червената армия и предстоящите маневри е единствено обучението на запасняците и проверка на работата на железопътния транспорт, които, както е известно, се провеждат всяка година, поради което да се представят тези мероприятия като враждебни по отношение на Германия е, меко казано, нелепо“. Именно в този ден, 13 юни 1941 година, става окончателното и пълно разделяне на структурите на управление в западните гранични военни окръзи — освен Ленинградския. В този ден Народният комисариат на отбраната дава заповед фронтовите управления да се изнесат на полевите командни пунктове. В Западния специален военен окръг, също както и в Прибалтийския и Киевския, фронтовете съществуват още от 13 юни. Успоредно с това функционират и военните окръзи. От 13 юни 1941 година в Белорусия съществуват две независими една от друга военни системи за управление: тайно създаденият Западен фронт (командващ армейски генерал Павлов, команден пункт в горите, в района на гара Обуз Лесная) и Западният специален военен окръг (командващ генерал-лейтенант В. Н. Курдюмов, щаб в Минск). Павлов продължава да играе ролята на командващ окръга, но официално вече е командващ фронта и щабът му вече се прехвърля в тайния команден пункт, за да съществува независимо от Западния военен окръг. Самият Павлов заедно с висшето ръководство на фронта засега е в Минск. В театъра.

Целият този театър се разиграва, за да се покаже на германското разузнаване следното: на Западния фронт нищо ново, ние тук в Съветския съюз си живеем тихо и кротко, никой не замисля нищо опасно, ето ги и ръководителите — на театър даже са отишли. Няма ли вече да разберете, уважаеми, че слуховете, че СССР се готви за война с Германия, са лъжливи и провокационни?

В момента, когато в Москва Сталин утвърждава решението за разгръщане на фронтовете, командните пунктове и на петте фронта вече са оборудвани, в много от тях вече има офицери и генерали. Те вече издават заповеди от името на фронтовото командване. Пример: на 21 юни 1941 година в 14 часа и 30 минути на 8-а, 11-а и 27-а армия е наредено да въведат светомаскировка в гарнизоните и на местата на разположение на частите. Нареждането е подписано от помощник-командващия Северозападния фронт полковник Карлин (ЦАМО, фонд 344, опис 5564, дело 1, лист 62). Отбележете: подписано не от помощник-командващия окръга, а фронта! Никой не чака германско нападение, но фронтовете вече са разгърнати.