Виктор Суворов
Взимам си думите назад (162)

6

Германската група армии „Север“ нанася удара си от територията на Германия, от Източна Прусия. Целият й тил — стационарни складове и хранилища, командни пунктове, болници, ремонтни бази — й е подръка. На 22 юни групата армии „Север“ навлиза в територията на Съветския съюз с фронт с ширина 230 километра. До Ленинград има 800 километра по права линия. По пътищата е повече. За два месеца боеве германските войски губят хора, въоръжение, бойна техника, изразходват боеприпаси и така нататък. Една четвърт от машините излиза от строя и се нуждае от ремонт, още една четвърт излиза от строя и не й трябва ремонт, защото машините просто не могат да се ремонтират. Опитайте да минете осемстотин километра по пясъци и през блата, по павирани и черни пътища — ще ви издържат ли обущата?

Комуникациите издъхват. Едно е горивото да ти е зад гърба, друго — да караш бензин на стотици километри. Едно е да бомбардираш Червената армия до границата и самолетите да излитат от Кьонигсберг и Тилзит, друго е да летиш около Ленинград.

Комуникациите трябва да се охраняват. Във всеки завзет град трябва да се остави гарнизон. На всеки мост трябва да се остави охрана с картечници. Колкото повече напредва групата армии, толкова повече войска оставя в тила си. Всички железопътни линии и особено гарите също трябва да се защитават. Полевите летища — и те. А пък фронтът на настъпление се разширява и разширява — отначало един път и половина, после два, после два пъти и половина. Войските се разпръсват, стапят се.

Хитлер нанася удар с разперени пръсти: едновременно и по Одеса, и срещу Крим, и срещу Киев, Харков, Орел, Тула, Москва, Витебск, Новгород, Ленинград. Колкото повече напредват германските войски, толкова по-широк става фронтът. Връзката между групите армии почва да се разпада, разпада се и връзката между отделните армии, корпуси и дивизии. Групата армии „Север“ напредва към Ленинград. Това упорито праволинейно движение с откровено, открито и нагло провъзгласена цел противоречи на всички устои на стратегията. Никога не бива да показвате на противника къде ще ударите. Той винаги трябва да се чуди къде ще ударите, няма ли да поемете в друга посока в последния момент.

Стратегията на Хитлер обаче е — с рогата напред! Към Ленинград!

Като напредва право към Ленинград, германската група армии „Север“ не само веднага разкрива замисъла си, но и попада в „коридор“. Отдясно (от съветска гледна точка) й остава 8-а армия, бита, но не и разбита. И германските командири непрекъснато трябва да пазят лявата си страна. От дясната им страна пък е съветският Северозападен фронт, който непрестанно нанася удари, понякога наистина свирепи. Признава го и Манщайн. На 14 юли войските на 11-а армия (генерал-лейтенант В. И. Морозов) нанасят контраудар от района на Солци. Противникът е отхвърлен на 40 километра. Този контраудар забавя германското настъпление срещу Ленинград почти с цял месец.

Друг пример: „През периода на бойните действия на съветските войски на подстъпите към Ленинград тежкото им положение беше облекчено от настъплението на Северозападния фронт, започнало на 12 август в района на Старая Руса. Главният удар е нанесен от 34-та армия от рубежа на река Ловат. Към 14 август съединенията на армията се придвижват в дълбочина на 60 километра и заплашват тила на ударната групировка на врага“ („Инженерные войска в боях за советскую родину“. М., Воениздат, 1970, с. 84).

Такива удари са можели да се повторят във всеки момент.

И така Ленинград е отпред; ако германската армия реши да щурмува, от десния фланг и в тил ще я ударят съветски войски. Може да я ударят и отляво.

Положението на групата армии „Север“ е наистина незавидно. Дори комунистическата официална история е принудена да признае, че Ленинград не е бил заплашен от щурм. „С придвижването си към Ленинград вражеската група армии «Север» разтегли фронта си на повече от 600 километра по дъга от Копорския залив през южните околности на Ленинград, южния бряг на Ладожкото езеро, Кириши и по-нататък по реките Волхов и Ловат до Великие Луки. Настъпателните възможности на германските войски се изчерпиха“ (ПВОВСС 1941–1945. Том 2, с. 91).

Заявленията на Жуков, че положението на Ленинград било безнадеждно, се опровергават не само от германски източници, но и от официалните съветски. Стратегът просто иска да си вдигне акциите: положението беше безнадеждно, но аз спасих града. След като обаче се види, че градът е нямало да падне, „спасителят“ се превръща във фукльо, защото не е имало какво да се спасява и изобщо не е бил нужен никакъв спасител.

А най-интересното е, че и в този случай Жуков пак се саморазобличава.

Да се върнем към доклада на Жуков до Сталин от 29 юли 1941 година. Към момента, когато Жуков уж предлага на Сталин да остави Киев на врага. Освен всичко друго този ден Жуков докладва на Сталин: „На ленинградското направление без допълнителни сили германците не могат да започнат операции за превземането на Ленинград и съединяване с финландците“ (АПН, 1969, с. 300).

Така пише в мемоарите на стратега. В първото издание. Още докато Жуков е жив. Ако тази фраза е включена от вредителите от Централния комитет, Жуков е трябвало да протестира: няма да подпиша! Геният на военното изкуство обаче по някаква причина не протестира.

И така през юли 1941 година германската армия няма сили да щурмува Ленинград. Така казва самият Жуков. Така е написал в мемоарите си. През август няма откъде да дойдат още сили. Силите на германската армия се стапят, фронтът се разширява, резерви няма, германската армия се разсейва из необятните територии. В началото на септември групата армии „Север“ също не получава допълнителни сили. Дори напротив, продължава да отслабва.

И ето че мъдрият стратег още през юли 1941 година докладва на Сталин, че няма какво да се тревожат за Ленинград, Хитлер нямал сили да го превземе. А пък на нас, след двайсет и осем години, ни обяснява, че пред вратите на Ленинград се били събрали несметни пълчища и че ако не се бил намесил той, великият, щяло да стане ужасно…

* * *

Интересно е и това, че фразата „без допълнителни сили германците не могат да започнат операция за превземането на Ленинград“ отпада още във второто издание.

Живият Жуков се изпуска. Но някой бдителен вече след смъртта на Великия гений на военното изкуство вижда издънката и я изчиства от текста.

Жалко обаче, че след като изтриват една глупост, същите ръце веднага вкарват в мемоарите много други глупости.