Виктор Суворов
Взимам си думите назад (223)

6

Дъщерята на стратега Елла Георгиевна разказва за високите морални качества на татко си:

„Трябва да кажа, че баща ми се отнасяше към разводите изключително отрицателно — смяташе, че семейството трябва да остане заедно цял живот. Спомням си една случка. Веднъж, докато той беше министър на отбраната, отивахме в Москва от вилата. На Рубльовското шосе, на бариерата на железопътната линия, спряхме до колата на Н. А. Булганин. До него седеше някаква жена. Трябваше да чакаме доста дълго. Булганин отвори вратата на колата си, каза на татко «добър ден» и го попита с кого пътува. Татко отговори, че е с мен, дъщеря си, и също попита: «А ти с кого си?» «А — запъна се Булганин, — това е Лидия Ивановна, разбираш ме».

Бях неприятно учудена. Добре познавах съпругата на Булганин Елена Михайловна… На вечеря попитах баща ми за случката от сутринта. В отговор той дръпна гневна тирада по адрес на хората, които, след като били живели дълги години със съпругите си, след като били споделяли с тях всички несгоди и лишения, ги сменяли с млади. «Всичко може да се случи — каза баща ми, — но семейството не бива да се разрушава»“ (Эра и Элла Жукови. „Маршал Победы. Воспоминания и размышления“. М., Воениздат, 1996, с. 112–123).

Да, Жуков е нетърпим по отношение на чуждите недостатъци. Но когато дръпва „гневни тиради“ срещу онези, които сменят старите си жени с млади, той вече си има паралелната съпруга Галина, същата, за която малко по-късно се жени, след като изгонва старата си жена. И пак с нея, с нелегално-паралелната, а не със законната си съпруга, министърът на отбраната на СССР и маршал на Съветския съюз Жуков отива на почивка в България, където демонстрира на по-малките братчета по класа свободата на комунистическия морал. Разликата във възрастта им е точно трийсет години. И имат извънбрачна дъщеря — Мария.

В „Спомени и размисли“ Жуков публикува снимка на трите си дъщери. Тази снимка стана „своего рода документ, удостоверяващ трите дъщери, които баща ни искаше да са до него: Ера, Мария и мен. За четвъртата, Маргарита, за която научихме по-късно, тогава изобщо не се споменаваше“ (пак там, с. 163).

Нямам намерение да се ровя в личния живот на Жуков. Не ми се бърка в кал. Посочвам само чисто комунистическата му нетърпимост към морално-битовото разложение на околните.

Та значи последната — млада — жена на Жуков го излага, като си проси покана от Брежнев. И стратегът плаче.