Метаданни
Данни
- Серия
- Сянката на победата (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Беру свои слова обратно, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Иван Тотоманов, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 4,8 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Взимам си думите назад
Първо издание
Превод: Иван Тотоманов
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 33,5
Издателство Факел експрес, 2004 г.
ISBN: 954-9772-29-2
История
- — Добавяне
Глава XXXIII
Как Великият стратег угажда на идеологическия враг
Оперативното изкуство на Жуков беше да превъзхожда в сила 5–6 пъти. Беше го страх дори когато Ватутин съсредоточи на тесен фронт танковата армия на другаря Романенко, два напълно комплектувани танкови корпуса, 3-та ударна общовойскова армия на другаря Кузнецов, 21-ва общовойскова армия, няколко отделни танкови бригади, един кавалерийски корпус плюс много други поддържащи части. Страх го беше дори с такива сили и искаше войските на Сталинградския фронт да отвлекат силите на противника. Да, тогава си пролича какъв е Жуков.
1
Жуков много мрази фалшификаторите на историята. Вземете например доноса му до ЦК на КПСС срещу Чаковски. Жуков обвинява възхваляващия го писател от това, че търси евтини сензации, до подпомагане на идеологическия враг.
Самият Жуков обаче пише книга, призната от идеологическите врагове за невероятен шедьовър. Ана Миркина, една от главните авторки на мемоарите на Жуков, се гордее с това, че враговете много харесват книгата на най-великия пълководец на XX век. И пише следното: „На обложката на щутгартското издателство ДФА («Дойче ферлагсанщалт»), което публикува тази книга в два тиража във ФРГ, с големи червени букви пишеше: Eines der grossen Dokumente unserer Epoche («Един от най-важните документи на нашата епоха»). Така беше оценен трудът на съветския маршал от нашите идеологически противници“ („Огонёк“, 1988, №18, с. 20).
Наистина си е чудо да напишеш нещо така, че да се хареса на идеологическите противници. Ужасно му завиждам на Жуков. И аз си имам врагове. И всяка нощ се будя и се чудя и мая как да им угодя. Как да напиша нещо такова, че всичките ми идеологически противници да приветстват новия ми шедьовър с бурни аплодисменти. Не съм чак толкова горделив да се надявам, че враговете ще обявят писанията ми за „най-важни документи на епохата“, ама поне да ме похвалят могат, нали? Обаче колкото и да се старая, нищо не се получава. Каквото и да напиша, само ме оплюват. Георгий Константинович Жуков обаче не само е велик стратег, но е и велик писател. Такава книга успява да напише, че идеологическите врагове приветстват безсмъртното му творение с радостни възгласи.
Бихме могли и да се опитаме да разгадаем тайната на писателското майсторство на Жуков, но ни пречи една древна китайска мъдрост, казана от великия Сун Дзъ: ПАЗИ СЕ, КОГАТО ТЕ ХВАЛИ ВРАГЪТ.