Виктор Суворов
Взимам си думите назад (16)

3

На 11 декември 1941 година Хитлер съобщава в Райхстага следните цифри: за петте месеца на войната, от 22 юни до 1 декември, са пленени и унищожени 17 322 съветски бойни самолета, 21 391 танка, 32 541 оръдия, пленени са и 3 806 865 съветски войници и офицери — без да се броят убитите, пленените и разбягалите се из гори и поля.

Петдесет години нашите маршали и генерали твърдяха, че тези цифри били измислици на Гьобелс и бръщолевения на смахнатия фюрер.

Но постепенно картината започна да се прояснява и да се очертава. През годините и десетилетията официално признатите загуби на Червената армия през 1941 година растяха и растяха, докато цифрите на практика не съвпаднаха със съобщените от Хитлер. Днес е установено — и официално признато от ВС на РФ, — че през първите пет месеца на войната Червената армия е изгубила около четири милиона бойци и командири, попаднали в плен, 20 500 танка, 17 900 бойни самолета, 20 000 оръдия. С други думи, цялата кадрова Червена армия е била изтребена, разгромена и пленена. Освен това противникът завзема 85% от мощностите на съветската военна промишленост. Сталин остава само със запасняците и с 15% от военните заводи.

Това е най-страшният и най-грандиозен разгром в цялата човешка история. Позорът се задълбочава и от факта, че всичко това става на родна земя. И е още по-непоносим, ако си припомним, че противникът е имал седем пъти по-малко самолети и шест пъти и половина по-малко танкове, при това с много по-лошо качество, и че бойните части на настъпващите германски войски са се състояли от милион и половина до два милиона души.

Бойните действия на Червената армия са планирани от Генералния щаб. Начело на Генералния щаб е армейски генерал Жуков. Жуков така и не призна вината си за това небивало и невероятно поражение. Напротив, провъзгласи се за най-великия пълководец на XX век. Всички са му виновни: от обикновените редници до върховния главнокомандващ, от работниците във военните заводи до оръжейните конструктори и членовете на правителството. Единственият, който не е виновен за нищо — това е началникът на Генералния щаб.

Жуков представя нещата по следния начин — през лятото на 1941 година изобщо нямало защо да го разстрелват. Дори не трябвало да го свалят от длъжността началник на Генералния щаб. Всичко си било наред и той се справял прекрасно. Според разказите му излиза и че всъщност Сталин изобщо не го е свалял от длъжността началник на Генщаба. Просто… Жуков сам помолил да го освободят…

Жуков описва този момент в писмо до писателя В. Д. Соколов от 2 март 1964 година (Георгий Жуков. „Документы“. М, фонд „Демократия“, 2001, с. 516). Причината, по която се наложило да слезе от поста началник на Генералния щаб, виждате ли, изобщо не била в това, че целият стратегически фронт от море до море рухнал. И не в това, че Западният фронт е обкръжен, избит и пленен и веднага след това, пак под гениалното ръководство на Жуков и при повтарянето на същите грешки и пропуски, новият Западен фронт също попада в обкръжение и е разбит, като отваря на Хитлер пътя към Москва. Причината да напусне поста, ако се вярва на Жуков, е съвсем друга: Сталин си бил позволил да му говори грубо. А принципният Жуков не можел да търпи такова нещо и му заявил: „Нямам работа повече тук. Моля да ме освободите от поста началник на Генералния щаб!“

Всъщност Сталин (ако ще приемаме тези приказки на сериозно) изобщо не мислел да сваля Жуков и му казал: „Ама недейте така…“ И чак после се съгласил: добре де, щом толкова искаш, ще те освободя…

Все едно няма никакви причини за свалянето — и за разстрел — на Жуков! Все едно не е заслужил сто разстрела за разгрома на 22 юни! Все едно не си е заслужил позорна смърт за новото обкръжение край Смоленск!