Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

4

Междувременно командващите на крайграничните окръзи и армии продължават да искат разрешение да се организират за отбрана, сред тях и командващият Западния специален военен окръг армейски генерал Д. Г. Павлов. Но! „На 20 юни 1941 година с шифрограма, подписана от заместник-началника на Оперативното управление на Генералния щаб Василевски, съобщават на Павлов, че молбата му е докладвана пред народния комисар и последният не е разрешил да се заемат полевите укрепления, тъй като това може да доведе до провокация от германска страна“ („Красная Звезда“, 24 юли 2001).

Колко лесно! Виновен е Василевски, виновен е и народният комисар на отбраната Тимошенко, а началникът на Генералния щаб Жуков не фигурира. Наистина интересно: исканията на армейски генерал Павлов и на другите командващи крайграничните окръзи да заемат позиции за отбрана са фиксирани, но никой не може да намери подобни искания от страна на Жуков. За какво ли е мислел мозъкът на армията и неговият гениален началник?

Жуков е мислел как да вземе боеприпасите на войската. И е давал съответните заповеди: да се вземат патроните и снарядите на полковете и дивизиите от първия ешелон. Та бойците да не се поддават на провокации.

На 18 юни командващият Прибалтийския специален военен окръг издава заповед за повишаване на готовността на войските на ПВО. Ето я и реакцията на Жуков:

Без санкция на народния комисар сте издали заповед в ПВО да се въведе положение №2… нареждането ви поражда какви ли не слухове и изнервя обществеността. Незабавно отменете дадената от вас заповед и дайте обяснение за пред народния комисар.

Жуков

Героят на Съветския съюз писателят Карпов обяснява действията на гения така: „Въпреки желанието си и убеждението си, че армията трябва да се приведе в пълна бойна готовност, началникът на Генералния щаб Жуков е принуден да дава такива нареждания…“ (В. Карпов. „Маршал Жуков. Его соратники и противника в дни войны и мира. Литературная мозаика“. М., Военное издательство, 1992,1219).

Поредното намерено оправдание: принуден бил. Тази мисъл може да се изрази и по-простичко: мухльо! Всички, които са се срещали с Жуков, единодушно твърдят, че е бил съвсем безволев тип, че изобщо не е имал собствено мнение. Ето — това трябваше да го каже Карпов високо, да го чуят.

Тези заповеди не са подписани от Сталин. И няма никакви данни, че Сталин е заповядвал на Жуков да праща на армията такива заповеди. Но е виновен Сталин.

Под тези вредителски шифровки го няма и подписа на народния комисар на отбраната Тимошенко и пак няма и данни, че е нареждал на Жуков — който много добре разбира обстановката и съвестта направо го гризе — да пише всичките тези гадости. Но и Тимошенко е виновен.

Няма ги под тези документи и подписите на народния комисар на вътрешните работи Берия и на народния комисар на държавна сигурност Меркулов. Но и те са виновни.

Всички, които са изпълнявали заповедите на Жуков, също са виновни. Въпреки че просто са верни на военната клетва. През юли 1941-ва безмилостно ги разстрелват заради това, че са изпълнявали заповедите на Жуков, а сега също толкова безмилостно им се присмиват: глупаци с глупаци, на военната клетва ще са верни!

Единствено Жуков, чийто подпис виждаме под тези заповеди, не е виновен за нищо.