Виктор Суворов
Взимам си думите назад (77)

6

На 13 август 1966 година Жуков дава оправдание на поведението си пред редакцията на „Военно-исторический журнал“: „Че кой иска да умре? Да допуснем, че аз, Жуков, разбирам надвисналата над страната опасност и давам заповед: «Разгръщайте се». Докладват на Сталин. На какво основание? Надвиснала е опасност. Я, Берия, вземи го тикни в килията“ („Огонёк“, 1989, №25, с. 7).

Никой не е плашил Жуков с Берия и килии, но предпазливият стратег е предвидил, че работата може да стигне и дотам, затова благоразумно си мълчи и покорно подписва престъпни заповеди, с чието съдържание уж не бил съгласен.

Но ако наистина е бил предвидил, че всеки момент ще има нападение, е можел и да рискува — публично да не се съгласи със Сталин, пък да го тикнат в килията. Когато Хитлер нападне, благодарният народ ще си спомни за храбрия Георгий Константинович…

Но стратегът не проявява такъв чутовен героизъм и затова сега защитниците му трябва да преписват доблестните му подвизи от мемоарите му или сами да си ги съчиняват.

Аз пък искам междувременно да привлека вниманието ви към един документ, под който на практика в Съветския съюз се подписваше всеки гражданин от мъжки пол. Този документ е Военната клетва. През 1991 година всички граждани на Съветския съюз измениха на клетвата си. Предатели станаха всички, без изключение, като се почне от генералния секретар на ЦК на КПСС, председателя на КГБ и министъра на отбраната и се стигне до редниците от запаса, включително отдавна стигналите преклонна възраст, понеже клетвата за вярност към съветското правителство се даваше не докато излезеш в пенсия, а „до последен дъх“. А 50 години преди това, през юни 1941-ва, на клетвата си изменя началникът на Генералния щаб на РККА армейски генерал Жуков. Защото и той е подписвал военната клетва, клел се е да брани родината храбро, умело, с достойнство и чест, без да щади кръвта си и дори живота си. Храбростта на войника е в това да върви напред, под вражеския огън и срещу вражеските щикове. Храбростта на началника на Генералния щаб е да има свое мнение и да го отстоява. Каквото и да му струва това. През първата половина на 1941 година спасението на десетки милиони хора зависи от честността и принципността на началника на Генералния щаб. И от личната му храброст. Той е можел да спаси всички. Разбирал е, че всеки момент ще ни нападнат, но не е направил нищо, за да защити родината си. Напротив, вреди й умишлено. В неговото положение да защити родината означава да възрази срещу престъпните заповеди с достойнство и чест, както го изисква клетвата. Или поне да запази неутралитет по отношение на родината и народа си — тоест да не подписва вредителски директиви.

Жуков е изправен пред избор: да защити родината, без да щади дори живота си, или да си спаси кожата, като предаде армията, страната и народа си. И избира измяната.

Жуков изменя на клетвата си и се спасява с угодничество: ще подпиша, каквото заповядате, стига да оцелея, стига да не изкажа някое мнение, с което Сталин няма да е съгласен.

Ако Жуков не се беше уплашил, ако не беше изменил на клетвата си, можеше да отговори достойно и честно: няма да подпиша! И изобщо не мислете да ме плашите с Берия и с килии, аз сам ще се застрелям, но няма да сложа подписа си под вредителски заповеди, които водят народа ми, страната и армията към гибел. Няма да изменя на народа си!

Но му изменя.

* * *

Жуков осъжда генерал-лейтенант Власов, защото е попаднал в плен. На този момент ще се спрем малко по-късно. Тук искам да подчертая едно: Жуков осъжда Власов не за по-нататъшните му действия, а именно защото е попаднал в плен. Смята го за страхливец и настоява, че Власов е трябвало да се застреля, когато разбира, че е попаднал в безизходно положение.

Но нека да сравним действията на Власов и действията на Жуков. Власов попада в плен, но не нанася с това никаква вреда на никого. А Жуков, като разпраща във войската престъпни заповеди, погубва Червената армия, оставя в ръцете на противника неизчислими военни запаси и 85% от промишлеността на страната, което е последвано от многомилионни жертви и разрушаването на много от онова, което страната е създавала векове наред.

И ако някой все пак го е насилвал да подписва тези безумни заповеди, трябвало е просто да си подаде оставката, в краен случай — да се застреля. Но в случая надделява друга философия: че кой иска да умре…

Според Жуков, когато попаднал в безизходно положение, Власов трябвало да се застреля. Самият Жуков обаче, въпреки че положението му изобщо не е безизходно, гледа да си спаси кожата.

Дори с цената на гибелта на цялата армия, на целия народ и цялата страна.