Виктор Суворов
Взимам си думите назад (90)

3

Ето ви само част от сводката от 23 юни: „… Всички атаки на противника на Владимир-Волинското и Бродското направление са отблъснати с големи загуби за противника. На Шауляйското и Рава-Руското направление противникът, успял да навлезе сутринта на наша територия, следобед е разбит от контраатаките на нашите войски и е изтласкан зад държавната граница, при което на Шауляйското направление нашата артилерия е унищожила почти 300 противникови танка. Във въздушните боеве и от зенитната артилерия на наша територия са свалени 51 самолета на противника; един самолет е свален от нашите изтребители на летище в района на Минск. На 22 и 23 юни нашите войски са пленили около пет хиляди германски войници и офицери. Според последните уточнени данни на 22.VI. са свалени общо 76 самолета на противника, а не 65, както се посочва в сводката на Главното командване на Червената армия за 22.VI.41 г.“ (пак там).

Та значи почти 300 противникови танка са унищожени само на 23 юни. И само на Шауляйското направление. Но това е почти една десета от танковете, които Хитлер хвърля срещу Съветския съюз. А и на другите направления славната ни армия унищожава германски танкове този ден, нали? Ако нещата продължат така, танковете на Хитлер ще се стопят за по-малко от седмица. За нашите загуби обаче — пак нито дума. Всичко е наред, не се безпокойте.

Вярно, в същото съобщение от 23 юни все едно между другото се казва, че „след ожесточени боеве противникът успя да изтласка нашите прикриващи части и да завземе Колно, Ломжа и Брест“. Не са обкръжени частите ни, не са разбити — изтласкани са. И то не главните сили, а само прикриващите части. Ей сега ще дойдат главните и ще види противникът… Интересно е и друго: не Брест, Колно и Ломжа са завладени от противника, а Колно и Ломжа, дето не ги е чувал никой — и покрай тях и портите на страната — Брест. И така е и впоследствие: нашите войски се оттеглиха от Въшляево и Хлебарково… и от Смоленск; от Дървеничино и Долно Никоево… и от Киев.

И веднага след набързо изброените превзети от противника градове — съобщение за невероятните германски загуби. Ние загуби нямаме. Ние имаме само невероятен героизъм — подвизи, подвизи, подвизи…

Възразяват ми: ама още в първия ден на войната по заповед на Сталин Жуков бил заминал със самолет на Югозападния фронт. Нямало го в Москва. Първите съобщения на Главното командване се подготвяли, докато го нямало. Какво да възразя аз?

Първо, че началник на Генералния щаб е бил Жуков. И че именно той отговаря за всичко, което става в Генералния щаб, независимо дали е там, или не е. Защото що за началник е, ако докато е при подчинените си, всичко е наред, но щом мръдне някъде настрани, подчинените му се разпасват?

Второ, цялата страна слуша радио, цялата страна чете вестници. Дори да е бил извън столицата, Жуков е слушал радио и е трябвало да реагира — да вдигне телефона и да изръмжи на подчинените си в Генералния щаб: стига сте лъгали! Или казвайте истината, или си мълчете! Началникът на Генералния щаб армейски генерал Жуков обаче изобщо не реагира на откровенията на съчинителите на победните сводки. И това продължава.

Призовават ме да пиша, като се позовавам на документи. И аз правя точно това: цитирам възможно най-официалните документи. „Сводка на Главното командване на Червената армия за 22 юни 1941 година“ — е, това ако не е документ, какво е? Просто не мога да разбера защо уважаемите ми опоненти не се позовават на този достоен източник. Защо тази горчива истина за първите сражения просто не се върти в научните кръгове?