Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

6

Интересно е да проследим еволюцията на възгледите на Жуков по този въпрос.

В писмото си до писателя В. Д. Соколов от 2 март 1964 година Жуков обвинява Разузнавателното управление в некадърност. „Нашето агентурно разузнаване, ръководено преди войната от Голиков, работеше лошо и не успя да разкрие истинските намерения на Хитлеровото върховно командване по отношение на разположените в Полша войски. Агентурното ни разузнаване не успя да разобличи лъжливата версия на Хитлер, че не възнамерява да воюва със Съветския съюз“ (Георгий Жуков. „Документы“. М., Фонд „Демократия“, 2001, с. 518).

След година-две обаче излизат наяве много документи, които доказват, че разузнаването не е виновно за нищо. Тогава Жуков внезапно сменя гледната си точка и в мемоарите си пише, че разузнаването е работело великолепно и че е докладвало за силата на германските войски, за плановете на възможното им използване и за направлението на възможните удари. И че докладите на разузнаването последователно отразяват плана „Барбароса“.

Това е то стратегически гений! През 1964-а пише едно, през 1969-а — обратното.

Но след като му се налага да признае, че разузнаването си е свършило работата, Жуков трябва да излъже за друго: да, разузнаването било разкрило плановете на Хитлер, обаче не му било подчинено и той не знаел нищо.

И веднага след това сам се опровергава — в същото писмо до писателя Соколов упреква Сталин, че подценявал ролята на Генералния щаб. Който, както се казва в писмото на гениалния пълководец, освен всичко друго ръководи и оперативно-стратегическото разузнаване (пак там, с. 515).

И кръгът се затваря.

Жуков заявява, че разузнаването работело лошо. И пак той пише, че работело великолепно.

Заявява, че разузнаването не му било подчинено. И след това виждаме, че главен организатор и ръководител на разузнаването е Генералният щаб, оглавяван от него самия.

Жуков копае гроб на Сталин: той, великият Жуков, искал войската да се подготви да отрази настъплението на врага, разбирате ли, но глупавият Сталин не бил съгласен… И сам пада в него. Ами помислете: можел ли е Жуков преди войната да иска от Сталин да предприеме решителни действия за отразяване на германската агресия, след като изобщо не е знаел за подготовката на такава агресия? След като замислите на Хитлер не са му били известни? След като разузнаването не му се е подчинявало и не му е докладвало за съсредоточаването на германски войски на съветската граница?

* * *

Сега да възразим на генерал-лейтенант Павленко.

Първо, всеки човек отговаря за подписа си. Всеки старшина може да иде в затвора, ако подписва просто ей така. Жуков е издигнат за началник на Генералния щаб именно за да не подписва ей така.

Второ, ако един началник на Генералния щаб трябва да подписва десетки и стотици документи на ден, значи не е никакъв началник. Истинският началник трябва да организира работата си така, че цялата отговорност да пада върху подчинените му и бюрото му да е чисто.

Трето, съобщението на разузнаването за предстоящото германско нападение не е било едно, съобщенията са били много. Дори Павленко го казва. Излиза, че Георгий Константинович Жуков не е „подписал“ — а е „подписвал“.

Ей така. Редовно.