Виктор Суворов
Взимам си думите назад (130)

7

Като използва лъжливия, неуместен в този случай термин „контранастъпление“, Жуков се опитва да създаде илюзията, че действията на Червената армия са отговор на нападението срещу нея. Но отговор на нахлуването на Хитлер в тази ситуация са можели да бъдат само отбранителните действия на по-голямата част съветски войски на главните направления в съчетание с контраудари на по-малката част на войските. И чак когато противникът се изтощи, главните сили могат да тръгнат напред към Варшава, Берлин, Виена, Букурещ и Париж. Това би било истинско контранастъпление.

Противникът обаче не е изтощен в боеве, не му е отнета възможността да настъпва. Такива опити не са предприемани и не се предвиждат в първите директиви на Върховното командване. Червената армия не започва контранастъпление след отбрана, а обикновено настъпление, което се превръща в неорганизирани насрещни сражения.

Защитниците на Жуков обаче пак измислиха нов номер. Наистина не сме били подготвяли удар срещу Германия. Просто според замислите на Жуков противникът трябвало бързо да се спре, да се изтласка от нашата територия и веднага да се премине към решително настъпление на вражеска земя! Ето ви соловото изпълнение на тази тема на маршала на бронетанковите войски О. Лосик: „Да, по онова време наистина господстваха неправилни представи за характера на отбранителните операции в началния период на войната. Тези операции се приемаха като кратки и предшестващи решителното настъпление. Но само човек, способен на груби изопачавания, измислици и фалшификации, може да представя подобни стратегически заблуждения за подготовка на изпреварващи превантивни удари“ („Красная Звезда“, 21 ноември 2000).

Това, ако не сте се сетили, са камъни в моята градина.

Другарю маршал, къде ги тези кратки отбранителни операции? Ако Жуков ги е замислял, защо не е дал заповед за провеждането им? Защо още от самото начало дава заповеди за настъпление, за завземане на градове на чужда територия? Защото стратегът заповядва да се превземат Сувалки и Люблин, заповядва да се напредва по краковското и варшавското направление — но нито дума, нито намек дори за отбраната на Брест, Гродно, Минск, Кобрин, Слоним, Лвов, Вилнюс.

А после ще ми разправят, че не бил упълномощен.

Упълномощен бил значи да завзема чужди градове, но да защитава родната си земя — не бил.