Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

Глава XXIII
За невероятната прозорливост

Трябва да признаем, че Георгий Константинович се стремеше да каже цялата истина за войната — такава, каквато я виждаше.

А. Д. Миркина, редактор на дванайсет различни версии на книгата на Жуков „Спомени и размисли“

„Аргументи и факти“, №18-19, 1995

1

Жуков е гений на военното изкуство.

Поне така се твърди в централния орган на Министерството на отбраната на РФ вестник „Красная Звезда“ от 19 февруари 1999 година.

Един от най-великите подвизи на гения е спасяването на Ленинград през есента на 1941 година. „Германските войски имаха общо трикратно превъзходство, а на направленията на главните удари и осемкратно, голямо преимущество в огнева мощ и подвижност, така че нанесоха поражения на Северозападния фронт и на 10 юли стигнаха далечните подстъпи към Ленинград… Ленинград наистина можеше да падне. Само спасителният гений на Г. К. Жуков, неукротимата воля на пълководеца предотвратиха…“ И т.н. (генерал-майор М. Белов. „Красная Звезда“, 19 април 1996).

Германците имат 3 хиляди танка, ние — 23 хиляди. Горе-долу такова е съотношението и в авиацията и артилерията. Как ли германските генерали са се изхитрили да имат трикратно превъзходство, а на направленията на главните удари — и осемкратно? Ако повярваме на този текст, излиза, че Жуков, който в началото на войната е началник на Генералния щаб, е държал всичките си танкове, самолети и оръдия там, където е нямало противник, а там, където противникът напада, не се е сетил да сложи нищо.

Още нещо: противникът стига до далечните подстъпи на Ленинград на 10 юли, а спасителят Жуков се появява в града на 13 септември. Кой и как е успял два месеца да удържи осемкратно превъзхождащия го враг на подстъпите към Ленинград, докато дойде спасителят?