Виктор Суворов
Взимам си думите назад (121)

4

Да се върнем на пътуването на Жуков до Тернопол.

И така, след като пие силен чай и хапва сандвичи, Жуков, както ни съобщава, стига в Киев. Всеки сам може да пресметне по кое време. Колко време му трябва на един „Дъглас“ да стигне до Киев? Разстоянието е 860 километра. Максималната скорост на самолета е 330 км в час над земята и 350 високо във въздуха. Не ви убеждавам в нищо, смятайте сами. Но имайте предвид, че самолетът не може през цялото време да лети с максимална скорост. Отначало трябва да набере височина, после почва да се спуска. Добре, кацаме. Изчакваме перките да спрат да се въртят. Слизаме на тревата. Идват колите. Качваме се и потегляме. Киев не е Москва, в центъра му няма летище. И до града е далечко. Сега има асфалт — тогава е нямало. А какви са черните ни пътища, всички знаете — и да искаш, не можеш да караш бързо. Освен това е първият ден на войната. Вече е въведено военно положение. И на мостовете и отбивките има кордони на НКВД. Стой! Документите!

Тук вариантите са два.

Първият: Козируване.

Вторият: Ах, фашисти мръсни, подправили сте дори подписа на другаря Сталин, а?

„Професорът по диверсионни науки“ полковник Старинов ми е разказвал, че имал безброй неприятности с патрулите на НКВД именно защото документите му били подписани от маршал Тимошенко. Точно това предизвиквало подозрения. И не го пускали никъде. Дори насмалко щели да го разстрелят.

Както и да е. Жуков стига до Киев, както пише — „към края на деня“. Когато говори за излитането си от Москва споменава часове, та дори и минути. Тук яснотата се е позамъглила. И това не е току-така. Малко по-долу ще видим причината. Не се наемам да определя какво ще рече „към края на деня“. 22 юни е най-дългият ден в годината. В 4 следобед денят е в разгара си. Пък и няма начин да излети от Москва в 14 часа и да стигне в Киев в 16,00. В 17,00 също е съмнително. После идва пътят до ЦК. Срещата и разговорът с Хрушчов. Обажда се в Москва, пак говори.

Сега — към Тернопол с коли.

Най-краткият път е 431 километра („Атлас автомобильных дорог СССР“. М., Главное управление геодезии и картографии при СМ СССР, 1983, с. 21). Стратегът е трябвало да профучи през Калиновка, Василков, Ксаверовка, Гребенки — над двайсет градчета, без да се броят десетките села. Украинските пътища не заобикалят населените пунктове, а минават задължително през центъра, а в селата вечер прибират добитъка, кокошки щъкат по улиците, в градовете пък кръстовищата не се минават толкова лесно. Та Жуков нещо много бързо минава през тези села и градчета, макар и да пристига в Тернопол „късно вечерта“.

Пътищата в най-добрия случай са павирани, но и с много дупки. А непавираните са ад — целите в ями и ровове. Има и много мостове. Дървени. С дупки. На мостовете има патрули на НКВД. На всеки. Стой! Документите!

Да си представим колко време му трябва на Жуков само за да излезе от Киев. За тези, които не са ходили в Киев, съобщавам, че градът не е от малокалибрените и не е лесно от ЦК в центъра да стигнеш до покрайнините му. А колко време му е трябвало на Жуков да мине през Белая Церков? А през Виница и Проскуров?

Възможно е пътят на стратега да е минавал през Житомир и Бердичев към Виница. Но и оттам е нямало да стигне по-бързо.

По пътищата цари стълпотворение. Навсякъде задръствания. Войната сварва всички тилови дивизии на Киевския окръг в марш. Точно по пътищата, по които трябва да мине Жуков, към границата се изнасят 31-ви, 36-и и 49-и стрелкови корпус. Във всеки корпус има по три дивизии, т.е. по 50 хиляди войници, 23 хиляди коня, 900 оръдия и минохвъргачки, 2500 автомобила, 400 влекача. Да ви се е случвало да изпреварвате войскови колони по нашите пътища? Просто се опитайте да си представите 23 хиляди коня на един път. И то запретнати в каруци и оръдия. А в случая корпусите са три. Дори и да не са на един път, към границата се изнасят и механизираните корпуси — 9-и, 19-и и 24-ти. Това са десетки хиляди войници, хиляди танкове и машини, стотици влекачи и трактори.

И това е само началото.

Още край Киев всички гари са задръстени от воински ешелони, а пътищата — от колони войска. Тук се разтоварват пристигащите от Северен Кавказ дивизии на 19-а армия на Конев. Освен това направо в местата на разтоварване на 19-а армия се прехвърлят три стрелкови, две танкови и една моторизирана дивизия от Харковски окръг, за да я подсилят.

Малко по-напред попадаш във водовъртежа на дивизиите на 16-а армия на Лукин, тайно прехвърлена от Задбайкалието. Само танковете в тази армия са над 1200. Тази армия също се подсилва направо на местата на разтоварването с 217-а стрелкова дивизия от Орловския военен окръг и с два стрелкови корпуса от Московския. Всичките тези войски са задръстили пътищата не в първия ден на войната, а още на 13 юни. Нижат се в безкрайни колони към границата. Стотици хиляди хора и десетки хиляди машини. И на всеки мост — задръстване. А срещу тях — тълпи бежанци…

Какво искам да кажа ли?

Искам да кажа, че няма начин Жуков да е бил „към края на деня“ в Киев, а „късно вечерта“ — на 431 км на запад, в Тернопол, след като е изминал почти петстотин километра с кола.

Дори ако пътищата са били пусти.

Дори ако сабята му е тракала по телеграфните стълбове като по стобор.