Виктор Суворов
Взимам си думите назад (34)

3

Да видим как реагира ръководството на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР през 1975 година, когато излиза второто издание на „Спомени и размисли“, на тази наистина своеобразна оценка на оглавяваната от него структура. Тогава началник на Генералния щаб е армейски генерал В. Г. Куликов. Реакцията му е: гений, гений! Когато Куликов става маршал на Съветския съюз, го молят да не поръчва нова диамантена „маршалска звезда“, а да приеме звездата на Жуков (А. Куценко. „Маршалы и Адмиралы флота Советского Союза“. М., Аспект, 2001, с. 9).

Виктор Георгиевич Куликов, ако смятате Жуков за гений и сте съгласен с оценката му за ролята и мястото на Генералния щаб, как тогава да оценяваме активната ви дейност? Не искам да ви наричам с обидни думи, измислете си ги сам. И така, как да наречем началника на една огромна организация, който не може да мисли? Как да наречем началника на организация, който не само че не прави нищо, но дори и не мисли? Вместо когото мислят други? От септември 1971 до януари 1977 година вие оглавявате Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР, който според любимия ви гений Жуков е „безмозъчен“. И сте съгласни с Жуков. Тогава защо седяхте толкова години начело на Генералния щаб? Ако шест години не сте мислили изобщо, ако шест години вместо вас е мислил Централният комитет, какво сте правили? То и какво ли може да прави човек, който не мисли?

След Куликов начело на Генералния щаб идва още един „стратег“ — маршалът на Съветския съюз Николай Василиевич Огарков. За него Жуков също е гений и той не оспорва писанията му. Тоест признава, че и той е ненужен и „безмозъчен“.

Десет години първи заместник-началник на безмозъчния Генерален щаб е армейски генерал Вареников. Десет години непробудно безделие!

Има и други. Маршал Ахромеев например, армейски генерал Грибков, армейски генерал Лобов и така нататък. И всички до един повтарят: ние не сме мозъкът на армията! Не е ясно защо съществуваме. Ние не можем да мислим! Че и защо да мислим? Главното е — да не мислим! Има кой да мисли за нас! Така казва Жуков! Ура! И гърми победният химн: Партията ни води напред!

Думите на генералите и маршалите, като се почне от Жуков, че армията няма мозък, че той всъщност не й трябва, че други мислят и я управляват — това си е чист фашизъм. В хитлеристката армия са се насаждали същите идеи, царял е същият дух. Висоцки има една песен: „Солдаты группы «Центр»“ — те не мислят, има кой да мисли за тях!

Това е песен за армията на Хитлер.

Но нима в „несъкрушимата и легендарната“ е по-различно?