Виктор Суворов
Взимам си думите назад (194)

2

Нито един от свидетелите не може да бъде упрекнат в злонамереност. Василевски например е роднина на Жуков. И винаги е говорил за него само добро. В дадения случай обаче не е съгласен с версията на Жуков.

Щеменко е близък съратник на Жуков и един от най-доверените му хора. През есента на 1957 година държавният преврат се подготвя от триумвират: от министъра на отбраната маршала на Съветския съюз Жуков, началника на ГРУ армейски генерал Щеменко и първия заместник-началник на ГРУ генерал-полковник Мамсуров при одобрителния неутралитет на председателя на КГБ армейски генерал Серов. Мамсуров предава Жуков, но Щеменко му остава верен докрай. Щеменко винаги е писал за Жуков само добри неща. Но и той в този случай не е съгласен с версията на стратега.

Главният маршал на авиацията не е от клана на Жуков. Отношенията им винаги са били студени, дори позаледени, понеже през войната Голованов се подчинява единствено на върховния главнокомандващ, но не и на заместника му. Най-демонстративно. Поради което Жуков лично зачерква Голованов от списъка на кандидатите за Герой на Съветския съюз от Берлинската операция. Голованов обаче не е нито дребнав, нито отмъстителен. През 1957 година Жуков е свален от всичките си постове. И цялата глутница подмазвачи и блюдолизци, струпала се около стратега, се разбягва. Голованов обаче отива при Жуков ей така, да си поговорят приятелски за живота, което наистина смайва сваления Георгий Константинович.

Но: благородният Голованов в случая също категорично не е съгласен с версията на Жуков.