Виктор Суворов
Взимам си думите назад (24)

4

Има достатъчно свидетелства, че от август 1939-а генералите и офицерите в Генералния щаб на Червената армия работят по 15–16 часа в денонощие, без съботи, недели и празници, като често нощуват в кабинетите си. Онези с по-големите кабинети имали и дивани. По-низшите офицери имали три възможности за отдих:

а) седнали на стола и отпуснали лице на бюрото;

б) на бюрото;

в) под бюрото.

С наближаването на войната работата на целия състав на Генералния щаб става на практика непрекъсната, денонощна.

Генерал-полковник Л. М. Сандалов: „Иван Василиевич Смородинов беше назначен на този пост от длъжността заместник-началник на Генералния щаб. Работеше, както казваха, не по-малко от двайсет часа в денонощието“ (Л. М Сандалов. „На московском направлении“. М., Наука, 1970, с. 42).

За това разказва и самият Жуков: „Ръководният състав на Съвета на народните комисари и Генералния щаб, особено маршал С. К. Тимошенко, работеха по 18–19 часа на денонощие“ („Воспоминания и размышления“. М., АПН, 1969, с. 241).

С други думи, още преди германското нападение Генералният щаб на РККА работи във военновременен режим. Повече от това просто не е възможно. През войната работният ритъм остава същият. Интересното е, че и след войната, чак до смъртта на Сталин, работата на Генералния щаб е все така напрегната. А пленумите на ЦК на Комунистическата партия са се събирали както дойде. Според устава е трябвало да се събират на три месеца, но буйно разцъфтяват, както се казва, неуставните отношения и пленумите се свикват на четири месеца, че и на половин година. Дори само веднъж на година. „На осмия конгрес се изтъкна, че за цялата 1918 година, от момента на преместването на правителството в Москва и до конгреса на Съветите през декември, не е имало нито едно събиране на ЦК на партията и всички решения са вземани от Ленин и Свердлов“ (Б. И. Николаевский. „Тайные страницы истории“. М., ИГЛ, 1995, с. 134).

Червената армия е създадена през 1918 година. Жуков пише, че мозъкът на Червената армия още от първите й дни е ЦК. Но самите комунисти на конгреса си установяват, че през тази година ЦК не е обсъждал никакви въпроси, не е вземал никакви решения и дори не се е събрал нито веднъж. И това става в най-драматичния период на борбата на комунистите за властта над огромната ни страна.

През съветско-германската война ролята на ЦК е абсолютно същата. По време на войната Централният комитет изцяло се самоотстранява и се покрива, както се казва. Последният предвоенен пленум на ЦК е на 21 февруари 1941 година, първият следвоенен — на 18 март 1946-а. Между тези дати, през цялата война, няма НИТО ЕДИН пленум на ЦК на Комунистическата партия.

Званието член на ЦК и член на Политбюро си остава. Но това е нещо като титла: членът на ЦК е нещо като граф, кандидат-членът — виконт, а членът на Политбюро си е направо велик княз, херцог, ако щете. Титлата ще рече, че носителят й е близо до самия връх и се ползва с доверието на вожда. Но нищо повече.

От 1947 до 1952-а, повече от пет години, пак няма нито един пленум на ЦК. Кой ли е мислил за безмозъчната ни армия през всичките тези години?

Всичките пленуми на ЦК са били за изясняване на отношенията, тоест кадрови. Нещо като срещи на враждуващи гангстери. И на тях не се обсъждат никакви военни въпроси. Но не бива да си мислим, че като е нямало пленуми, е нямало кървави разправи. Имало е, имало — само че в друга форма.

През цялата война Централният комитет на Комунистическата партия не обсъжда нито един въпрос, не взима нито едно решение. И никой изобщо не си спомня за него — справят се и без ЦК. „И комунизмът, и съветската власт, и дори намеците за световна революция изчезват от съветските вестници“ (пак там, с. 204). Нещо повече, ЦК изобщо не се споменава. Прегледайте „Красная Звезда“ за всичките години на войната — нито думичка за Централния комитет! Ама защо да говорим за „Красная Звезда“? Вижте органа на Комунистическата партия „Правда“. Под името на вестника пише: „Орган на Централния комитет и на Московския комитет на ВКП(б)“. През цялата война обаче „органът на Централния комитет“ изобщо не споменава Централния комитет. Още на 23 юни 1941 година комунистите сменят лозунгите си. Преустройват се мигновено. От интернационалисти изведнъж стават патриоти. Още на 23 юни 1941 година е премахнат така нареченият „съюз на войнстващите безбожници“. Още на 23 юни е дадено разрешение камбаните в черквите да се бият. Комунистите внезапно почват да обясняват на народа, че не воюваме за световно господство, за комунизъм по цялата земя, за завземане на съседните страни, за масовите разстрели, опашките за храна, мъченията, Лубянка плюс Таганка и Бутирка, за колхозното робство и трудодните, за адресната регистрация, лагерите и Централния комитет, а за брезичките, руското християнство, за великата Волга, за чудотворните икони и цъфналите ябълки! За Русия бе!

И наричат войната „отечествена“.

Намират се и хора, които да повярват.

И тогава Хитлер буквално помага на Сталин. „Хитлер успя да обедини всички руснаци под сталинското знаме“. Казва го Гудериан („Panzer Leader“. London. Futura. 1979. P. 440). Дори Хитлер да е бил платен агент на Сталин, дори да е действал според строгите указания на Кремъл и Лубянка, пак едва ли би могъл да допринесе за интересите на световния комунизъм повече, отколкото е направил. Той воюва срещу народите на Съветския съюз, които поначало посрещат хитлеристите като освободители. Германия изобщо не е готова за войната. И тази й неготовност се изразява на първо място в това, че Хитлер и обкръжението му не разбират някои най-прости неща. Те просто не знаят кой им е враг и кой — съюзник. Не разбират кого трябва да унищожат. И затова трепят както им падне. На първо място — съюзниците си, народите на Украйна, Русия и Белорусия. С такова ръководство и при такова разбиране на обстановката германците изобщо не са можели да победят.

Причините за разгрома на Германия не трябва да се търсят в стратегическите таланти на Жуков, а в ужасяващата глупост на Хитлер и неговите стратези.