Виктор Суворов
Взимам си думите назад (214)

6

Между другото, за предателите.

Отношението на комунистическата пропаганда към Андрей Андреевич Власов наистина е много странно. Преди да рухне Съветският съюз, комунистите го наричаха предател. И в това няма нищо чудно. Макар че бихме могли да възразим. По времето на Ленин в Русия са избити повече хора, отколкото през хитлеристката окупация. Ленин е бил германски шпионин. Това вече никой не го оспорва. Да, не е хубаво да служиш на германците. А на германски шпионин по-добре ли е да служиш? За Ленин, съсипителя на Русия, пише вече дори „Литературная газета“ (2004, №19): че великият вожд не е взимал пари само от германския Генерален щаб, но и от японското разузнаване по времето на руско-японската война с цел да навреди на родината си. Ако и това не е изменничество, какво тогава е изменничество? Хитлер ограбва Русия. Но Ленин не я ли граби? Ето ви само няколко примерчета за добротата на Ленин.

1919 година. „В Полша нелегално е изпратена голяма група от командния състав на дивизията, оглавявана от политкомисаря, бившия поручик от старата армия Стефан Жбиковски. Тази група създава Военния апарат на комунистическата партия на Полша и подготвя въоръжено въстание. Разполага с неограничени финансови средства, получени от Коминтерна“ (В. И. Пятницкий. „Осип Пятницкий и Коминтерн на весах истории“. Минск, Харвест, 2004, с. 76). Ключовата дума тук е неограничени.

Същата 1919 година. „През втората половина на май във Виена пристигна емисарят на Бела Кун, един от видните унгарски комунисти Ерньо Бетелхайм. Донесе невероятно много пари и имаше абсолютно идиотски план за социалистическа революция във Виена“ (пак там, с. 79).

Септември 1919 година. По лично нареждане на Ленин в Берлин за разгръщане на Световната революция в Германия е пратен Райх Яков Самуилович, същият — „другарят Томас“. Ето какво казва той:

„Инструкциите на Ленин бяха кратки: «Вземете колкото може повече пари, пращайте отчети и ако може, вестници, и изобщо действайте според обстановката. Но действайте!» И веднага ми написа бележки до Ганецки и Дзержински… По това време Ганецки завеждаше партийната каса — не официалната, с която се разпореждаше ЦК на партията, и не правителствената, която завеждаха съответните инстанции, а секретната партийна каса, която беше под личното разпореждане на Ленин и с която той разполагаше еднолично, по свое усмотрение, без да се отчита пред никого. Ганецки беше човекът, на когото Ленин беше поверил тази каса… Познавах Ганецки от много години; той ме прие като стар приятел, отпусна ми един милион рубли във валута — немска и шведска. После ме заведе в трезора на тайната партийна каса… Навсякъде злато и скъпоценности: скъпоценни камъни, извадени от обковите, бяха струпани на купчини по лавиците, някой явно се беше опитал да ги сортира и се беше отказал. Един сандък до вратата беше пълен с пръстени. В други сандъци имаше златни украшения с вече извадени камъни. Ганецки освети всичко това с фенера, който носеше, усмихна се и каза: «Избирайте!» След това каза, че всичките тези скъпоценности са иззети от ЧК от частни лица по нареждане на Ленин и че Дзержински ги е докарал тук за секретни нужди на партията… Беше ми много неудобно да избирам: как да оценя какво взимам? Нищо не разбирам от скъпоценности. «Аз да не би да разбирам? — каза Ганецки. — Тук влизат само онези, на които Илич има доверие. Вземете каквото според вас ще ви трябва. Илич пише да вземете повечко…» Почнах да избирам, а Ганецки само повтаряше: взимайте, взимайте — и ме съветваше да не ги продавам веднага в Германия, а когато се наложи. И наистина, впоследствие ги продавах години наред… Взех пълно куфарче скъпоценни камъни, злато не взех, понеже е тежко. Не ми поискаха никаква разписка за камъните — за валутата, естествено, се подписах“ (пак там, с. 150–151).

Куфарчето с диамантите и милионът във валута са само за първоначалните нужди. За установяването в Берлин. По-късно „другарят Томас“ започва да получава средства по официалните канали. „От Русия с дипломатическата поща Райх получава не само валута, но и различни скъпоценности… От Москва идва не само валута, но и скъпоценни камъни, колекции произведения на изкуството, нумизматични колекции. Реализирането им е трудна работа. Така например Райх дълго не може да продаде една колекция сребърни монети — берлинските антиквари не могат да определят истинската им стойност… Тъй като на Райх му е трудно да пътува до Русия лично за пари и скъпоценности, му ги доставя куриер на Народния комисариат на външните работи… Парите отиваха за подкупи на различни полицейски служители, за наемане на транспорт, включително самолети, за наемане на конспиративни квартири, за закупуване и изпращане в Москва на нови книги за секретарки, владеещи немски, дори за «всякакви вкусотии», както пише самият Райх в писмо от 19 август 1920 година. На негово разпореждане винаги имаше два самолета… Парите обикновено се държаха в жилището на другаря Томас. Бяха натъпкани в куфари, чанти и шкафове, понякога дебелите пачки бяха по рафтовете на библиотеката или зад книгите. Предаването на парите ставаше в квартирите ни късно вечер, в кашони по 10–15 килограма всеки, често ми се налагаше да местя пакети пари, които пречеха да се мине през стаите“ (пак там, с. 152–161).

Това е само малък откъс от книга, отпечатана на 715 страници с дребен шрифт. И цялата е за това колко добър бил Ленин — взимайте, взимайте още! В страната цари чудовищен глад, но на Ленин не му е жал за брилянтите. Не се скъпи за народните съкровища, чиято цена се затрудняват да определят дори чуждите експерти. И „другарят Томас“ не е сам. Ленин раздава народното богатство и в Америка, и в Япония, и в Румъния. Ако на Антарктида е живеел още някой освен пингвините, Ленин и там е щял да създаде комунистическа партия. Щеше да праща куфари с брилянти и да реди по библиотеките дебели пачки. Откъде обаче има Ленин тези съкровища? Кой му ги е дал? Другарят Дзержински. Който като последовател на учението на Маркс изтребва господстващите класи. При което не забравя и себе си и хората си. Основната част скъпоценности, останали след изтребването на милиони хора, отива в джобовете на хората с горещи сърца и чисти ръце. Друга, по-малка част, отива за нуждите на правителството и партията, нещичко влиза и в личната касичка на Ленин, с която той така щедро се разпорежда.

Интересно е, че преди да вземе властта, Ленин е обвинен в шпионаж в полза на Германия. Обвиненията са доказани. Има само една слаба брънка — връзката на Ленин с Ганецки. И Ленин се хваща за нея: да, Ганецки е шпионин, да, получавал е пари от кайзера, за да разруши Русия, но аз нямам нищо общо с това! Изобщо не го познавам тоя Ганецки. Не съм получавал пари от него… И щом взима властта, Ленин назначава същия този Ганецки да се разпорежда с потоците брилянти, за които не е отговорен и за които не се отчита пред никого.

Хитлер — чрез палачите си — убива милиони руснаци, граби, изнася съкровищата на Русия в Германия, за да построи там социалистическо общество.

Ленин — чрез палачите си — убива милиони руснаци, граби, изнася съкровищата на Русия в Германия, за да построи там социалистическо общество.

Власов служи на Хитлер. Това е измяна на родината.

Жуков служи на Ленин…

Да служиш на Хитлер е измяна и престъпление. А на Ленин? С какво Ленин е по-добър от Хитлер?

Ленин и Сталин избиват повече хора от Хитлер, така че от гледна точка на простата аритметика изборът на Власов е за предпочитане пред избора на Жуков. Но хайде да се издигнем над аритметиката. Хитлеристите убиват. А марксистите-ленинци-троцкисти-сталинисти убиват не само физически, но изтребват и нравствено човечеството. При хитлеристите имаме най-обикновено унищожаване. За комунистите това е недостатъчно. Преди да унищожат милиони хора, те първо искат да ги „превъзпитат“, т.е. да ги превърнат в бездушни лицемери, чийто единствен стремеж е да оцелеят на всяка цена.