Виктор Суворов
Взимам си думите назад (120)

3

Жуков е подозрително точен: приблизително в 13 часа… след 40 минути вече бил във въздуха…

С две думи, в 14,00 Жуков (според разказа му) вече лети. Защо ни съобщава тези подробности? Не е ли все едно дали Сталин се е обадил в 10 часа, в 12 или в 15? Толкова ли е важно дали стратегът е бил във въздуха след 40 минути, или след два-три часа?

Странното тук е следното. Директива №3, която, както пише Жуков, предвижда преминаване на съветските войски към контранастъпателни действия със задача разгром на противника на най-важните направления и при това с излаз на територията на противника, е изключително важен документ. Към края на 22 юни 1941 година върховното ръководство на Съветския съюз, съвзело се от първоначалния потрес, дава на командващите войските на фронтовете първата конкретна заповед: кой какво да прави. В мемоарите си началникът на Генералния щаб Жуков си спомня, че не е ял нищо цял ден. Спомня си и за добрите летци, за силния чай и за сандвичите, но забравя да приведе текста на най-важния документ през войната.

От разказа на Жуков научаваме само, че:

а) той не е писал Директива №3;

б) не я е чел;

в) Директива №3 била неизпълнима, т.е. глупава и престъпна;

г) че той се съмнявал в разумността на Директива №3, че предлагал да се ориентират в обстановката и чак след това да дават заповеди;

д) не е участвал в решението Директива №3 да се разпрати във войската, всичко било решено без него, в негово отсъствие;

е) подписът на стратега се появява под Директива №3 не по негова воля, а защото така бил заповядал Сталин, защото работата бездруго вече била решена.

Не се ли държи началникът на Генералния щаб малко прекалено лекомислено, като подписва през първия ден на войната директива, която не е чел? Би ли подписал един уважаващ себе си човек документ, чийто смисъл са му предали по телефона с няколко думи, без да навлизат в подробности?

Жуков уж не бил съгласен със съдържанието на директивата, но я подписал „задочно“. Къде е прехвалената принципност на гения на стратегията? И няма какво да ни обяснява, че въпросът бездруго вече бил решен и затова нямало значение има ли го под директивата подписа му, или го няма, и то десетилетия след войната. Трябвало е да го каже ТОГАВА на онези, които са съчинили директивата: след като вие сте решили въпроса, драги другари, вие подписвайте. След като моят подпис бездруго не решава нищо, дайте да минем без него. Вашите подписи са достатъчни, драги другари.