Виктор Суворов
Взимам си думите назад (209)

1

Темата „Власов“ е неизчерпаема.

Също като темата „Берия“.

Някога може би ще стигнем и до тях.

Сега обаче говорим за Жуков. Говорим за това какви оценки дава.

През 1942 година заместник-командващият Волховския фронт генерал-лейтенант Андрей Андреевич Власов попада в плен. През заключителния етап на войната, въпреки противодействието на Хитлер, Власов успява да създаде от съветските военнопленници несвързани помежду си антикомунистически воински формирования под общото название РОА.

Ето какво разказва Жуков:

„Познавах го отдавна — през 1924 година учехме заедно в кавалерийските курсове за усъвършенстване на командния състав (ККУКС). През 1940 година той служеше в Украинския специален военен окръг, който по това време командвах. В началото на войната, край Москва, командваше 40-а дивизия. Беше слаб командир. Мислех вече да го сменя. Но се обади Сталин:

— Мислим да ви вземем Власов — имаме пробив на Волховското направление.

Много се зарадвах.

— Ами взимайте го — казах.

Според мен отначало той не замисляше предателство. Но попадна в трудно положение. Беше в тесен коридор, направо в капан. Не можеше да излезе. Лутаха се из горите повече от месец. После от страх се предаде на германците — живееше му се, мислеше да избяга в Америка, имаше цяло куфарче със злато.

На потсдамското направление адютантът на Власов се свърза с нас и ни каза къде е. Пратихме бойци. Настигат го и адютантът вика:

— Ето го! Това е неговата кола!

Спират колата. Виждат вътре шофьора и още някакъв човек. И багаж. Много багаж. Власов го няма.

— Тук е, под багажа! — вика адютантът.

Разбутват багажа. Власов изскача и хуква да бяга по синора. Адютантът го настига и го удря в тила с дръжката на револвера си. Власов пада. Залавят го. После го съдиха и го обесиха.

Страхливец! Трябваше да се самоубие, преди да попадне в германски плен“ („Огонёк“, 1988, №18, с. 18).

В разказите на Жуков винаги ме е поразявало изобилието на подробности: куфарче със злато, много багаж… Откъде се вземат тези неща? Никой не споменава никъде, в никакви документи нещо подобно за Власов. Управлението на специалните отдели на НКВД с документ №4-7796 от 7 февруари 1941 година съобщава в управление „Кадри“ на ЦК на ВКП(б), че „Компрометиращи материали срещу др. Власов няма“. Няма обвинения за мародерство срещу Андрей Андреевич Власов. Жуков е човекът, който мародерства и присвоява трофейно имущество. При това в особено големи размери. Куфарчето с диаманти, вилите, натъпкани с крадено имущество, стените, накачени с гоблени и картини на стойност много милиони и с многовековна история — това не е за Власов, това е за Жуков и се съобщава в официалните документи. Очевидно великият стратег приписва на другите своите прегрешения.