Виктор Суворов
Взимам си думите назад (135)

5

Мемоарите на Жуков ужасяват всеки, който ги е прочел, с невероятната си некомпетентност.

Повтарям: за мен Жуков носи отговорност само за първото издание — Москва, АПН, 1969 година. За всичко, което е добавено в „по-правдивите варианти“ след смъртта на Жуков, са отговорни дъщеря му и многобройните му съавтори. Първото издание обаче излиза, докато стратегът е жив, и затова той носи отговорност за всичко в него. А в него има наистина невероятни неща. И потресно е не само онова, което го има в книгата, но и онова, което го няма. В книгата няма нищо за доброволното и масово предаване в плен на цялата кадрова Червена армия през първите месеци на войната, няма нищо за заградителните отряди, за побоите, за разстрелите пред строя без съд и следствие.

Но не това е най-важното. Най-важното за един стратег са картите. За един бивш началник на Генералния щаб пък картите трябва да са всичко. Жуков е можел изобщо да не пише мемоари, а да публикува карта на групирането на съветските войски на 21 юни 1941 година. И на всеки военен нещата веднага ще му станат ясни. Разположението на съветските войски на 21 юни 1941 година е държавна тайна, при това от най-важните. Бдително я пазеха в СССР, сега я пази РФ. Любителите на историята редят мозайката от дребни парченца, но държавата си мълчи. Всичките „институти за военна история“ и „академии за военни науки“ са създадени не за да изяснят картината, а за да я затъмнят. Защото ако разположението на съветските войски се разкрие, на мита, че войната била „велика“ и „отечествена“, ще бъде нанесен последен и смъртоносен удар.

И естествено, Жуков си мълчи за групирането на съветските войски през юни 1941-ва. Мемоарите на началник на Генералния щаб, в които няма карти на обстановката, обаче са като разкошна кутийка на витрината на бижутерски магазин, кутийка, на която със злато е изписано прочуто по целия свят име — но кой знае защо, диамантената огърлица я няма. Такива мемоари са като биберон залъгалка. Цицка има — мляко не: смучете, смучете, драги другари!

Жуков е знаел, че няма да му позволят да разкрие дислокацията на съветските войски. Тогава защо изобщо е седнал да пише мемоари? Текстът в случая всъщност е нещо второстепенно, само пояснение на онова, което може да се види на картите.

Стратег&Компания обаче намират изход. На страница 225 на първото издание има карта: разположението на съветските войски, които, както ни уверяват, трябвало „да отблъснат германското нападение“. Комунистическите идеолози не жалят средства за издаването на книгата на Жуков. Миркина пише: „Толкова красива беше в лъскавата си пурпурна обложка, истинска цар-книга!“ („Огонёк“, 1988, №18, с. 20).

Да, Централният комитет не се стиска: и хартията хубава, и обложката ярка, и картите цветни — на по две страници. Но онази, най-важната карта, която би трябвало да разсее мрака от 1941 година, е мъничка, черно-бяла, даже сива, на една страница — по-точно, само на част от нея. Целият съветско-германски фронт от Балтика до Черно море е 56 милиметра. Дори бебенце може да закрие с ръчичка и Северозападния, и Западния, и Югозападния, и Южния фронт с всичките двайсет армии в състава на тези четири фронта, които тайно се придвижват от цялата страна към Белорусия и Украйна. Картата нарочно е дадена толкова мъничка, че на нея да не се събере нищо. От една страна я има, от друга — няма я.

Армиите са изброени в списък, но не е показано разположението им. Просто пише: „Западен специален военен окръг (3А, 4А, 10А)“. Другари шахматисти, представете си, че трябва да анализирате шахматна партия и ви казват: на дъската има цар, царица, кон и три пешки, но разположението им е държавна тайна. Какво ще правите? Жуков очевидно е смятал читателите си за умствено недоразвити и е писал съчинението си именно за такива. Но и това не е всичко. В Прибалтика се намира 27-а армия на генерал-майор Николай Ерастович Берзарин. Местоположението на 27-а армия не само не е посочено, но дори я няма в списъка. Просто е пропусната. В края на войната Берзарин е генерал-полковник, Герой на Съветския съюз, кавалер на девет бойни ордена, от които четири пълководчески, командващ 5-а ударна армия, първият съветски комендант на Берлин. По стара бойна традиция най-добрият командир се назначава за комендант на вражеския град или крепост още преди сраженията да са свършили. С тази чест Берзарин е удостоен още на 24 април 1945 година, когато до падането на Берлин е далече.

А сега ми посочете друг пример в световната история началник на Генерален щаб да е писал мемоари и да е пропуснал цяла армия. И най-невероятното е, че на картата на групировката на съветските войски Жуков пропуска именно армията на Берзарин, когото през 1945 година лично назначава за комендант на Берлин.

В текста армията на Берзарин все пак я има — но на картата я няма. Тази дребна подробност ни подсказва една неприятна истина: че текстът е писан от едни хора, а картите са съставяни от други. И че Жуков не е координирал и контролирал работата на тези хора. Иначе как да вярваме на легендите, че му стигало да хвърли един поглед на картата, та да разкрие коварните замисли на противника. Ето ви пример за обратното: Жуков има безчет консултанти, редактори и какви ли не други помощници, но нито той, великият стратег, нито те забелязват изчезването на цяла армия.

Другарят Жуков не пропуска само една армия и само Берзарин. От първия ден на войната на Западния фронт се сражава 13-а армия на генерал-лейтенант П. М. Филатов. Разгърната е с постановление на СНК №1113-40сс от 23 април 1941 година. Жуков или не знае за това, или го забравя. Но 13-а армия я няма на картата.

На 21 юни 1941 година с решение на Политбюро е създаден Южният фронт в състав 9-а и 18-а армия. На картата и двете армии са пропуснати. Пропуснат е целият Втори стратегически ешелон в състав седем армии и целият трети ешелон, който е в стадий на сформиране. Жуков изброява дванайсет армии (без да посочва местоположението им) — и пропуска единайсет. За корпуси, дивизии и бригади да не говорим — за великия пълководец това са дреболии, той не се занимава с такива неща. И след това ни заявява: врагът беше по-силен!

Стратегът греши. Дори, както всъщност прави, да пропусне половината съветски армии, то и в този случай съветската страна има рязко количествено и качествено превъзходство в танкове, авиация и артилерия.

И господа чужденците гледат картите в книгата на Жуков, виждат празните места и се съгласяват: а бе тия руски тъпаци изобщо не са се готвили за война.

Не, господа, готвили са се. И не са били по-тъпи от вас. Просто не трябва да се вярва на тъпи мемоари.

Обясняват ни, че Жуков бил принуден да се слага на Брежнев, за да може да разкаже истината за войната. Струвало ли си е да се слага заради такава истина? На кого е нужна такава истина?