Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

7

И ето че идва време да се обърнем към архивните документи.

До Главкома на Ленинградския фронт

До Командващия Резервния фронт

11 септември 1941 г.

19 ч 10 минути.

1. Освобождавам маршала на Съветския съюз др. Ворошилов от длъжността главнокомандващ Ленинградския фронт.

2. Назначавам за командващ Ленинградския фронт армейски генерал др. Жуков, при което го освобождавам от длъжността командващ Резервния фронт.

3. Др. Ворошилов да сдаде фронта, а др. Жуков да го приеме до 24 часа след пристигането си в Ленинград.

Назначавам генерал-лейтенант Хозин за началник-щаб на Ленинградския фронт.

СТАЛИН

Б. ШАПОШНИКОВ

Тази заповед е публикувана. Достъпна е за всички изследователи. Във второто издание мъртвият Жуков е принуден да признае съществуването й и дори да цитира точка трета.

Ако прочетем заповедта на Сталин и Шапошников внимателно, съмненията отпадат — тази заповед опровергава измислиците на Жуков.

Жуков ни разказва, че поема командването направо на Военния съвет и че веднага отменя неправилните заповеди и почва да издава правилни. Документът, подписан от Сталин и Шапошников, обаче препоръчва да не се бърза със сдаването на фронта. Според този документ Ворошилов остава командващ Ленинградския фронт още цяло денонощие — тоест заповедите му са в сила, а тези на Жуков — не.

В бележката си Сталин уж бил писал на Ворошилов незабавно да се върне в Москва, но в заповедта си му дава 24 часа да сдаде фронта.

От това следва, че вареното пиле не кълве и че никой не бърза чак толкова, че върховният главнокомандващ не е смятал положението за безнадеждно и изобщо не е мислил, че Ленинград всеки момент може да падне…

Пък и защо вечерта на 11 септември Сталин ще пише в заповедта, че отпуска за сдаването на фронта 24 часа, след като според Жуков фронтът е сдаден на самото заседание на Военния съвет и Ворошилов веднага, може би на 9, а може би и на 10 септември излита със самолет за Москва? Би трябвало да докладва за пристигането си, нали?

И още нещо: ако към момента на подписването на заповедта Жуков вече е бил в Ленинград, трябвало е да докладва на Сталин: пристигнах благополучно. И от този момент би трябвало да се почне сдаването на фронта. Вечерта на 11 септември обаче, когато Сталин и Шапошников подписват заповедта, Жуков още не е в Ленинград. И не се знае кога времето и обстановката ще му позволят да се озове там. Точно затова в заповедта се казва — 24 часа след като пристигне.

* * *

Всичко си идва на мястото, ако се съгласим с версията на армейски генерал Иван Иванович Федюнински: че той, Жуков и другите генерали летят за Ленинград не на 9-и и не на 10, а на 13 септември 1941 година.

Последователността на събитията е следната: вечерта на 11 септември Сталин и Шапошников подписват заповедта за назначаването на Жуков за командващ Ленинградския фронт и на Хозин — за началник-щаб. На 12 септември самолетът не излита заради лошото време — излита на 13-и. На 14 септември, 24 часа след кацането си в Ленинград, Жуков встъпва в длъжност.

Това се потвърждава и от доклада на Жуков до Шапошников от 14 септември: фронта приех. Това са първите впечатления на Жуков. Дотогава — нито дума.

Ако приемем, че Жуков встъпва в длъжност на 14 септември, всичко се напасва съвсем логично. Този вариант обаче не устройва мемоариста Жуков — излиза, че той пристига в Ленинград чак след като съдбата на великия град е решена. Без него.

Точно затова той държи да е в Ленинград поне два дни, поне един ден по-рано. Как обаче да заобиколи официалната заповед на Сталин?

Е, не е толкова сложно — точно затова е измислена бележката.