Наполеон не успява, както прави обикновено, да ни въвлече в генерално сражение на границата, не успява да обкръжи руската армия. Защо ли? Защото тогавашните руски пълководци познават противника, методите му, начина му на действие — и съответно са можели да предвидят развитието на събитията. И ето че на практика на същата територия през първите дни на Великата отечествена война имаме обкръжени и пленени почти четири милиона души, организирани бойци, обединени в полкове, дивизии, корпуси, армии. Реално срещу тях настъпват милион и половина — два милиона, останалите съставляват втория ешелон. Защо обкръжените не могат да окажат съпротива „отвътре“? Къде всъщност се крие причината за станалото през 1941 година?

„Красная Звезда“

16 юни 2001

Отговорът на тази загадка всъщност е лесен, ако не отричаме нещо съвсем очевидно, което не може да се опровергае: всичко, което се планира и предприема в Червената армия в стратегически мащаб от есента на 1940 година до самото начало на войната, е продиктувано не от целите на отбраната, а от задачите на настъплението.

П. Н. Бобилев

„Отечественная история“, 2000, №1, с. 41

1

„Приблизително в 13 часа на 22 юни ми се обади Й. В. Сталин и каза:

— Нашите командващи фронтове нямат достатъчно опит в ръководенето на бойните действия на войските и очевидно са малко объркани. Политбюро реши да ви изпрати на Югозападния фронт като представител на Ставката на Главното командване. На Западния фронт ще изпратим Шапошников и Кулик. Повиках ги при мен и дадох съответните указания. Вие трябва незабавно да излетите за Киев и оттам заедно с Хрушчов да заминете за щаба на фронта в Тернопол.

Попитах:

— А кой ще осъществява ръководството на Генералния щаб в такава сложна обстановка?

Й. В. Сталин отговори:

— Оставете за свой заместник Ватутин.

После малко раздразнено добави:

— Не се бавете. Все ще се оправим някак тук.

Обадих се вкъщи да не ме чакат и след 40 минути вече бях във въздуха. Едва сега си спомних, че от вчера не съм ял нищо. Добре че бяха летците — гостиха ме със силен чай и сандвичи.

Към края на деня вече бях в Киев в ЦК на УКП(б), където ме чакаше Н. С. Хрушчов. Той ми каза, че по-нататък било опасно да се лети. Германските летци преследвали транспортните самолети. Трябвало да тръгнем с коли. Щом получих по радиото последните данни за обстановката от Н. Ф. Ватутин, потеглихме за Тернопол, където беше командният пункт на командващия Югозападния фронт генерал-полковник М. П. Кирпонос.

Стигнахме в командния пункт късно вечерта и веднага пак се свързах с Н. Ф. Ватутин…

Н. Ф. Ватутин каза, че Й. В. Сталин одобрил проекта за Директива №3 на народния комисар и заповядал да я подпишат от мое име.

— Каква е тази директива? — попитах.

— Директивата предполага преминаване на нашите войски към контранастъпателни действия със задача разгром на противника на най-главните направления, при това с излаз на територията на противника.

— Но ние още не знаем точно къде и с какви сили противникът нанася ударите си — възразих аз. — Не е ли по-добре до утре сутринта да се ориентираме какво става на фронта и чак след това да вземем необходимото решение?

— Споделям гледната ви точка, но въпросът вече е решен.

— Добре — казах аз! — Подпишете ме.

Директивата пристигна при командващия Югозападния фронт около 24 часа. Точно както очаквах, тя предизвика рязкото възражение на началник-щаба на фронта М. А. Пуркаев, който смяташе, че фронтът няма сили и средства, за да я изпълни“.

(Г. К. Жуков. „Воспоминания и размышления“. М., ОЛМА-ПРЕСС, 2003. Том 1, с. 268).

Към следващата част или към съдържанието

Виктор Суворов Взимам си думите назад (118)

Метаданни

Данни

Взимам си думите назад

Информация

История

Сваляне / Връзки

Глава XVIIIНеобичайното пътешествие до Тернопол

1

Виктор Суворов
Взимам си думите назад (118)

Глава XVIII
Необичайното пътешествие до Тернопол