Виктор Суворов
Взимам си думите назад (149)

4

Когато се говори за създателите на Т-34, на първо място се поставя главният конструктор Михаил Илич Кошкин. Когато се говори за КВ — главният конструктор Жозеф Яковлевич Котин. И двамата са изключителни конструктори, разбира се, и никой не може да им отнеме славата.

И все пак конструкторът е изпълнител на поръчката. Като строителния инженер. Ако му наредят да построи царски дворец — ще го построи. А пък ако утре му кажат да строи панелки, и тях ще направи. Същото е и с конструкторите на танкове. Ако възложителят иска танкове за бърз марш по автостради, ще му ги направят. Ако иска плаващи танкове — също.

Да се позамислим обаче за друго. Едновременно, независимо един от друг, при пълна секретност са създадени два танка — КВ и Т-34. И двата са приети на въоръжение в един и същи ден — на 19 декември 1939 година. Единият танк се разработва в Ленинград, другият — в Харков. Единият е тежък, другият — среден. Конструкторите не са можели да се консултират един с друг, не са имали и това право.

Но и двамата, и Котин, и Кошкин, независимо един от друг повтарят пет основни елемента, които правят танковете им най-добрите на света. И двамата слагат дългоцевни 76-мм оръдия. И двата танка имат противоснарядна броня. И двата имат един и същ дизелов двигател В-2 (за тежкия танк е използван форсиран вариант). И двата танка имат ниско специфично налягане на единица площ благодарение на широките си вериги. Можем да продължим със съвпаденията. Първото правило на разузнаването обаче гласи: ако съвпаденията са повече от две, значи не са съвпадения. Значи това е система.

Котин създава тежък танк, Кошкин — среден. Но някой им е поръчал тези танкове. В един и същи ден — и държи и работата да се свърши в едни и същи срокове. Възложителят е имал съвсем ясна представа какво му трябва. Въпреки че тежките и средните танкове имат различно предназначение във войната, проектирани са от различни колективи и са произвеждани в различни заводи, в конструкциите и на двете машини виждаме една и съща логика, един и същ почерк, един и същ поглед върху нещата.

Та кой е този възложител?

„Като се взира в непроницаемия мрак на бъдещата война, неизвестният руски гений успява да види в него онова, което не вижда никой друг. Той създава танкове именно за онези условия, които после диктува войната“. Така описват създателя на най-добрите танкове на света в чужбина.

Името на „неизвестния руски гений“ е известно. Той се казва Дмитрий Григориевич Павлов. „Танковете Т-34 и другите танкове, които се прославиха през годините на Великата отечествена война, са мечтата на Д. Г. Павлов, въплътена в метал“. Това го казва маршалът на Съветския съюз Кирил Афанасиевич Мерецков („На службе народу“. М., ИПЛ, 1968, с. 201).

Но очернянето на Павлов продължава. Очернят го „автори на много книги за историята на разузнавателно-диверсионните служби“ по централизирана поръчка от Лубянка. Мотивът е разбираем. Защото къде в началото на новото хилядолетие младото поколение може да прочете за ръководната и направляваща роля на Централния комитет на Комунистическата партия? За решаващия принос на ЦК за разгрома на хитлеристка Германия? Това може да се намери само в книгата на Жуков „Спомени и размисли“. Точно затова тя се превъзнася и на великия стратег, от чието име е написана и пренаписвана вече толкова пъти, му вдигат паметници: десетки и стотици. За да не бъде забравена ролята на Централния комитет, Жуков трябва да бъде възхваляван, въздиган до небесата, а всичко, което блести и сияе, трябва да се стъпче в калта. Защото ако се очерни армейски генерал Павлов, ще блесне Жуков. Нали в мрака светят и гнилите пънове.

* * *

Ако си спомним заслугите на Павлов и ги оценим по достойнство, мъждивата светлинка на Жуковото величие ще помръкне. Но ако мъртвият Жуков млъкне, кой ще възславя Комунистическата партия и нейния Централен комитет?