Виктор Суворов
Взимам си думите назад (203)

3

След това идва войната.

„Основното занимание на Жуков през войната е да се опива от безконтролната си власт“ (А. Тонов. „Независимая газета“, 5 март 1994).

Разказва свързочникът редник Николай Лазаренко: „Парадният портрет на пълководеца съвсем не винаги отговаряше на реалните на военната действителност. Нашите радисти, които работеха «най-горе», се страхуваха не толкова от германо-фашистките куршуми, колкото от собствения ни командващ. Работата е там, че Жуков беше начасничав човек, човек на настроението и поради това — често изключително жесток… През годините на войната легендарният пълководец прати на съд почти 40% от радистите си. Което е равнозначно на това да ги разстреля собственоръчно. «Вината» на тези обикновени радисти обикновено беше, че не можеха да установят връзка на минутата. А връзката можеше да е прекъсната не само по технически причини. Човекът от другата страна на линията можеше да е мъртъв например. Жуков обаче изобщо не се интересуваше от такива «подробности». Той искаше незабавна връзка и липсата на такава приемаше за неизпълнение на заповед — и само така. Оттук идва и псевдоправовата страна на жестокостта му — пращат те на съд за неизпълнение на заповед във военно време. Нещата впрочем често не стигаха до военнополеви съд. Вбесеният от липсата на връзка военен герой спокойно можеше да застреля и абсолютно невинния войник“ (Н. Лазаренко. „Тот самый Жуков“. — „Европа-Экспресс“, 24 февруари 2002).

Ето ви го целия диапазон на обхвата. И хлапетата от улиците, и редниците, и маршалите разказват за Жуков едно и също.