Виктор Суворов
Взимам си думите назад (212)

4

Също толкова странни са думите на Жуков, че бил познавал Власов още от 20-те години. Нито през 20-те, нито през 30-те години Жуков не се е срещал с Власов и изобщо не го познава. Пътищата им не се пресичат. Биографията на Власов, която ни представя Жуков, би притеснила дори лубянските писачи.

Жуков е на курсове през 1924 година, а Власов — през 1920-а, на следващи курсове — през 1928–29, в академия — през 1934–35 година.

До 1940 година бойните пътища на Жуков и Власов не съвпадат не само по време, но и по място и по профил. Жуков е кавалерист, а Власов няма никакво отношение към кавалерията. В служебното му досие четем: редник в 27-и Приволжки стрелкови полк, после в 14-и Смоленски стрелкови полк на 2-ра Донска стрелкова дивизия. В същата тази дивизия, по-късно преименувана на 9-а Донска стрелкова, Власов се изкачва по всички стъпала на служебната стълбица, без да пропусне нито едно — от взводен до изпълняващ длъжността командир на стрелкови полк. Две години е преподавател по тактика, после командва 215-и и 133-ти стрелкови полк. През различни години от кариерата си е на различни длъжности в разузнаването: от помощник-началник на 1-ви (информационен) сектор на разузнавателния отдел на щаба на Ленинградския военен окръг до началник на разузнавателния отдел на щаба на Киевския специален военен окръг. През септември 1938 година е назначен за командир на 72-ра стрелкова дивизия. От октомври 1938 до ноември 1939 година е командирован в Китай като военен съветник и получава златен китайски орден. След връщането си от Китай през 1940 година е назначен за командир на 99-а стрелкова дивизия, по-късно, през февруари 1941 година — за командир на 4-ти механизиран корпус.

Власов просто няма никаква работа на кавалерийските курсове, където уж го бил срещал Жуков. Власов има съвсем друг профил на подготовка: 24-ти Нижегородски курсове на командния състав на РККА, висши тактико-стрелкови курсове за усъвършенстване на командния състав на РККА („Выстрел“) и първи курс на Военна академия „Фрунзе“.

Нито през 1940-а, нито през никоя друга, година Власов не е служил в „Украинския специален военен окръг“. Просто не е било възможно да служи там. Жуков също не е командвал такъв окръг. И не е могъл да го командва. Защото такъв окръг никога не е съществувал. Има Украински военен окръг. Не специален. Който съществува само до 16 май 1935 година включително. По това време нито Жуков, нито Власов са там. На 17 май 1935 година Украинският военен окръг е разделен на Киевски и Харковски. На 26 юли 1938 година Киевският военен окръг става специален.

Великият стратег ни разказва биографията на Власов, но не помни собствената си биография. Няма представа къде и кога е служил самият той. Не помни кого е командвал. Как тогава да му вярваме за другите?

Власов просто не може да е командвал 40-а стрелкова дивизия в сраженията край Москва. 40-а стрелкова дивизия „Орджоникидзе“ изобщо не воюва край Москва. И изобщо не стъпва на съветско-германския фронт. 40-а дивизия е дислоцирана в Посиет, чак на другия край на съветската страна. 40-а дивизия е прочутата Хасанска дивизия. Всъщност те са две: 32-ра и 40-а. 32-ра дивизия под командването на полковник В. И. Полосухин през есента на 1941 година е прехвърлена от Далечния изток, но 40-а, под командването на комбриг С. К. Мамонов, си остава на мястото. И през цялата война е в състава на 25-а армия на Далекоизточния фронт.

Думите на Жуков, че Власов бил „слаб командир“, са лъжа. Преди войната Власов е командир на 99-а стрелкова дивизия и под неговото командване тя става най-добрата дивизия на Червената армия. Най-добрата от 303 дивизии, както стрелкови, така и други. Подготвената от Власов 99-а стрелкова дивизия първа в цялата Червена армия през първия месец на войната е наградена с боен орден. Затова пише и самият Жуков: „99-а дивизия, като нанесе големи загуби на противника, не отстъпи дори метър от позициите си. Заради геройските си действия тя беше наградена с орден «Червено знаме»“ (ОЛМА-ПРЕСС, 2003, том 1, с. 273).

През войната Власов не командва нито 40-а дивизия, нито никоя друга. Преди войната е повишен — става командир на 4-ти механизиран корпус на 6-а армия. 22 юни го заварва на тази длъжност. В катастрофалната ситуация през лятото на 1941 година Власов се изявява блестящо. През втория месец на войната е назначен за комендант на Киевския укрепен район. В същото време получава заповед да сформира (от подръчен материал) и да оглави 37-а армия. Сформира я и като разчита на подкрепата на Киевския укрепен район, успява задълго да се противопостави на германското настъпление. Това са принудени да признаят дори висшите съветски пълководци с най-висока репутация. Два пъти Героят на Съветския съюз генерал-полковник А. И. Родимцев пише: „Непосредствената заплаха за Киев от юг беше отстранена чрез геройските усилия на 37-а армия“ („ВИЖ“, 1961, №8, с. 69). Вярно, Александър Илич не уточнява кой именно сформира 37-а армия от необучените запасняци и я командва толкова умело.

„На предния рубеж на Киевския УР на 11–14 юли беше отблъснат първият натиск на мотопехотата и танковете на противника, които се опитваха да овладеят Киев и переправите през Днепър. Впоследствие с подкрепата на този УР войските на 37-а армия 71 денонощия отблъскваха атаките на 17 противникови дивизии“ („Инженерные войска Советской Армии“. М., Воениздат, с. 195).

На октомврийския (1957 година) пленум на ЦК на КПСС Хрушчов е принуден да признае: „37-а армия по това време се командваше от Власов, при това великолепно“ („Георгий Жуков. Стенограмма октябрьского (1957 г.) пленума ЦК КПСС и другие документы“. М., Международный фонд „Демократия“ 2001, с. 385).

През 1941 година героите защитници на Киев гордо се наричат власовци.

Власов не е виновен, че 37-а армия е заобиколена във фланг. Виновен за това е Жуков. През юни край Минск заради „гениалното“ планиране на Жуков рухва Западният фронт. Сталин създава нов Западен фронт, но Жуков съсипва и него през юли при Смоленск. И точно оттам Гудериан тръгва и удря в тил Югозападния фронт, като заобикаля пет съветски армии, сред тях и 37-а на Власов. От юг пък по същия начин съветските войски са обхванати от 1-ва германска танкова група. Която получава свобода за стратегически маньовър в резултат на най-грандиозното в историята танково сражение в района на Дубно, Ровно и Луцк. От съветска страна сражението се ръководи от Жуков. И той, въпреки че има осемкратно количествено и абсолютно качествено превъзходство над противника, успява да го изгуби. В резултат противникът е свободен да маневрира в Украйна, форсира Днепър, а после танковете на Гудериан и Клайст се срещат в района на Лохвица и затварят капана на най-грандиозното в човешката история обкръжение — Киевското.

Власов удържа Киев до последна възможност. Изоставя го не по собствена инициатива, а по заповед на Върховния главнокомандващ. „Убедено в безрезултатността на преките атаки срещу Киевския укрепен район, в края на юли 1941 година германо-фашисткото командване сменя съединенията на 1-ва танкова група с пехотни дивизии и съсредоточава всичките си подвижни войски на фланговете с цел дълбок обход на столицата на Украйна. През септември с два танкови клина, настъпващи едновременно от юг откъм Кременчуг и от север откъм Конотоп, врагът затваря обкръжението около нашите силно отслабени от непрекъснатите боеве войски в Киев и на източния бряг на Днепър. По заповед на Ставката на 19 септември градът е изоставен от нашите войски“ („ВИЖ“, 1984, №6, с. 71). Ако на другите направления поне половината, дори една четвърт от укрепените райони се бяха отбранявали така, както се отбранява Киевският УР под командването на Власов, нямаше да има никакъв блицкриг и противникът никога нямаше да може да мине през Западна Двина и Днепър.

От 20 септември до 1 ноември 1941 година Власов се измъква от обкръжение. Пеша, през тила на противника, минава от Киев до Курск. Сталин знае, че Власов не е виновен, и затова след като той излиза от обкръжението, отново му дава армия: 20-а армия на Западния фронт.

Нима Жуков, който от октомври 1941 година е командващ Западния фронт, е забравил кой командва най-добрата армия на този фронт?

Край Москва 20-а армия на Власов изпъква дори на фона на армиите на Рокосовски, Голиков и Говоров. И Власов е повишен пръв — назначен е за заместник-командващ фронта. За успехите му всеки може да съди сам, стига да отвори вестниците от 13 декември 1941 година. Защото ще види снимката му сред снимките на героите, защитавали Москва. И ще я види и във вестниците от 3 януари 1942 година.

Жуков разказва, че Власов не можел да командва дори дивизия и че мислел да го свали от този пост. Но това е със задна дата. А с предна? (Стига да можем да се изразим така.) През 1940 година Жуков пише правдива (т.е. блестяща) характеристика за командира на 99-а стрелкова дивизия Власов — в смисъл, че Власов е най-добрият командир на дивизия в Киевския специален военен окръг и в цялата Червена армия. В резултат Власов (в мирно време!) получава най-високата държавна награда — орден „Ленин“. След малко повече от година, на 24 януари 1942 година, Жуков подписва още една характеристика: „Генерал-лейтенант Власов е добре подготвен в оперативно отношение и има добри организационни навици. Успешно се справя с управлението на войските на армията“.

След войната обаче Жуков забравя за всичко това.