Виктор Суворов
Взимам си думите назад (154)

5

Сраженията свършват и Жуков бърза да се срещне със Сталин. В първото издание, както посочихме, късно вечерта стратегът влиза в приемната на работния кабинет на Сталин и дежурният секретар му казва, че вождът го чака в кремълския си апартамент…

Във второто издание Жуков е повикан от Сталин не на 8, а на 9 септември. Променя се обаче не само датата. „Влязохме в Кремъл. Цареше мрак. Изведнъж в очите ми блесна фенерче. Шофьорът спря. Познах военния — беше началникът на управлението за охрана генерал Власик. Поздравихме се.

— Върховният главнокомандващ нареди да ви посрещна и да ви заведа в апартамента му“.

На кое да вярваме?

Ако, както пише в първото издание, Жуков отива в работния кабинет на Сталин, значи Власик не го е посрещнал на Боровицките врата и не му е предал заповедта на Сталин.

Ако пък, както пише във второто издание, Власик чака Жуков и по заповед на Сталин го води право в апартамента му, значи Жуков не е ходил в работния кабинет на вожда.

Както и да го въртим, едната от тези сцени е измислена — а може би и двете.

Можем, разбира се, да предположим, че и едното, и другото е вярно: началникът на охраната Власик спира Жуков на Боровицките врата и му предава заповедта да не ходи в работния кабинет на Сталин, а да отиде направо апартамента му, но Жуков не го слуша, отива в кабинета и там, в приемната, дежурният секретар още веднъж обяснява на стратега: а бе не е тук вождът, чака ви в апартамента… В този случай действията на Жуков много напомнят действията на смешника от „Седемнайсет мига“.

Но защо сме седнали да се занимаваме с дреболии? Не е ли все едно дали още на влизане в Кремъл началникът на охраната казва на Жуков да отиде в апартамента на Сталин, или му го казва дежурният секретар в приемната на кремълския кабинет?

Не е. Всяко нещо се състои от дребни подробности. Включително и мемоарите на великия стратег. Ако се обърква в подробностите за едно, въпреки че мемоарите му са писани, преписвани и проверявани многократно, може да се обърка и за друго. Ами ако и към изпълнението на служебните си задължения се е отнасял по същия лекомислен начин като към измислиците си за войната?

Между другото, още една подробност. Жуков нарича „генерал“ Власик „началник на управлението за охрана“. През войната обаче Николай Сидорович Власик няма генералско звание. Става генерал на 12 юли 1945 година. През септември 1941 година званието му е комисар на държавна сигурност III ранг. Разликата е и в това, че генералите са с лампази, а комисарите на държавна сигурност — без. Освен това тогава Власик е началник на 1-ви отдел на НКВД. Началник на управлението става на 12 май 1943 година.