Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

7

Второто издание на мемоарите на Жуков е по-пълно и по-правдиво, т.е. по-смешно. Отначало, също като в първото издание, Жуков изброява много съобщения на разузнаването за подготовката на германците за нападение. И пак кори адмирал Кузнецов за неправилните му изводи. И пак изобличава Голиков, който с идиотските си изводи съсипал правилния доклад от 20 март 1941 година. Отново описва германския план във вида, в който съветското разузнаване го е представило на ръководството на Съветския съюз: ударът се нанася от три групи армии: Бок към Ленинград, Рундщет към Москва, Лееб — към Киев. Пак ни разказва, че разузнаването е предсказало датата на нападението: отначало с точност до месец, после — до седмица, накрая е посочена и точната дата.

И след като ни съобщава всичко това, Жуков сам започва да се опровергава: „Още от първите следвоенни години и до днес в пресата от време на време се появява версията, че в навечерието на войната уж сме били знаели за плана «Барбароса», за направлението на главните удари, ширината на фронта на разгръщане на германските войски, броя и въоръжението им. При това се позовават на известни съветски разузнавачи — Рихард Зорге, а също и на много други лица в Швейцария, Англия и редица други страни, които били съобщили тези сведения предварително. Но нашето политическо и военно ръководство не само не вникнало в същината на тези съобщения, а дори ги отхвърлило. Ще си позволя да заявя най-отговорно, че всичко това са чисти измислици. Доколкото ми е известно, нито съветското правителство, нито народният комисар на отбраната, нито Генералният щаб не разполагаха с никакви подобни данни“ (Г. К. Жуков. „Воспоминания и размышления“. М., АПН, 1975. Том 1, с. 259).

Те ти, булка, Спасовден!

Жуков подробно описва съобщенията на Разузнавателното управление за съсредоточаването на нови германски войски на съветската граница. Посочва, че това не е само стремително натрупване, но натрупване с ускорение. Че разузнаването не само съобщава за съсредоточаването и разгръщането на германските дивизии, но и посочва целта на това съсредоточаване — нахлуване в Съветския съюз. И посочва и приблизителните срокове на нападението. И след като ни разказва всичко това, Жуков „най-отговорно“ ни заявява, че не бил знаел нищо за съсредоточаването на германските войски.

Добре, нека да му повярваме.

Но как да повярваме на друго: на страница 258 на том първи на второто издание Жуков пише: „Ф. И. Голиков представи на ръководството доклад, който съдържаше изключително важни сведения. В документа се излагаха варианти за възможни направления на удари на германско-фашистките войски при нападение срещу Съветския съюз. Както се изясни впоследствие, те последователно отразяваха разработения от хитлеристкото командване план «Барбароса», а в един от вариантите на практика беше отразена същността на този план“. А на следващата 259-а страница „най-отговорно“ ни заявява, че направлението на главните удари не е било известно нито на разузнаването, нито на Генералния щаб, нито на народния комисар на отбраната, нито на съветското правителство.

Глава на правителството до 4 май 1941 година е Молотов, след тази дата — Сталин. Ако се вярва на Жуков, нито Сталин, нито Молотов, нито народният комисар Тимошенко, нито той, Жуков, са знаели нещо за германските планове. Не са знаели нито колко са германските дивизии, нито направленията на ударите, нито предполагаемите дати на нападението.

Ще ме прощавате, обаче при това положение на кое ръководство е пратил Голиков прочутия си доклад от 20 март?

На едната страница Жуков ни съобщава, че сведенията били верни, но тъпаците Голиков, Кузнецов и Деканозов ги изтълкували неправилно. А на следващата същият Жуков „най-отговорно“ заявява, че всичко това са чисти измислици и че не било имало никакви сведения.

И още несъответствия. Спомнете си как Жуков се оплаква, че Сталин не се интересувал от дейността на Генералния щаб, че нито той, нито предшествениците му имали възможност да докладват изчерпателно на Сталин за възможностите на потенциалния враг и че само от време на време, и то за малко, вождът изслушвал народния комисар или началника на Генералния щаб.

И веднага след това Жуков ни заявява, че Генералният щаб не разполагал със сведения за германските войски и за намеренията им. Е, как тогава Жуков би могъл да докладва „изчерпателно“ за „възможностите на потенциалния враг“ — нали „най-отговорно“ заявява, че не е имал никакви сведения.

Защо ще упреква Сталин, че не искал да го изслуша, след като не е имал какво да докладва?

* * *

И какво да правим сега? Как да се ориентираме в мислите на гения? Лично аз не мога. Остава ни да се обърнем към любимия ми централен орган на Министерството на отбраната на СССР: „Издаването на «Спомени и размисли» е наистина забележително събитие. Никой досега не е писал ТАКА за войната“ („Красная Звезда“, 12 януари 1989. Главните букви са на „Красная Звезда“).

Абсолютно съм съгласен: никой досега не е писал ТАКА за войната.

И се надявам, че и в бъдеще никой няма да пише ТАКА.