Виктор Суворов
Взимам си думите назад (164)

2

Жуков идва в Ленинград, когато непосредствената опасност за града вече е ликвидирана. Противникът не предприема никакви щурмове. Затова и нямаме никакъв героизъм в случая и никакви гениални решения на пълководеца Жуков. Какво да се прави? По какъв начин да се потвърдят историите за спасителя Жуков? На какво основание да бъде причислен към защитниците на града?

Изходът е един: идването на Жуков в града да се приближи максимално до наистина опасния период. Точно затова се появява разказът за излитането от Централното летище. Това се подчертава специално. Защо ли? За да се наблегне на спешността на задачата му: вечерта от Резервния фронт — в Кремъл, през нощта — работа в Генералния щаб, а рано сутринта на 9 септември направо от центъра на Москва — със самолет към Ленинград…

Когато измислиците за 9 септември бяха разобличени, авторите на мемоарите на Жуков нямаше как да не се съгласят: ох, да, вярно, той каца в Ленинград на 10 септември.

Хайде ние с вас да не вярваме на вредителския текст на първото издание, хайде да повярваме на по-правдивите. И за да разсеем окончателно всички съмнения, да отворим и мемоарите на онези, които в този исторически момент са до Жуков.

Генералите Кокорев и Хозин не са оставили мемоари. Генерал-майор Федюнински, който само след месец сменя Жуков на поста командващ Ленинградския фронт и впоследствие става армейски генерал, тоест с воинското си звание се издига почти до Жуков, пише: „На 13 септември сутринта самолетът Ли-2 излетя от Внуковското летище и под охраната на звено изтребители взе курс към Ленинград. В самолета бяхме армейски генерал Г. К. Жуков, назначен за командващ Ленинградския фронт, генералите М. С. Хозин и П. И. Кокорев и аз“ (Федюнинский И. И. „Поднятые по тревоге“ М., Воениздат, 1964, с. 41).

И така, Жуков спешно лети за Ленинград от Москва от Централното летище на 9 или 10 септември. А Федюнински, в същия самолет, без изобщо да бърза, излита от Внуковското летище на 13 септември.

Да видим какво всъщност става.