Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

Глава IV
Как Жуков се опитва да докладва обстановката

Пълководците и военачалниците с радост се съгласяваха да пишат за вестниците, но повечето, така да се каже, не владееха перото. И трябваше, меко казано, да им се оказва „безвъзмездна“ помощ. (Хонорарите не бяха за сътрудниците на редакцията, а за авторите.) Пишеше им се всичко, от начало до край, до последната коректура. За автора оставаше само да се подпише.

„Красная Звезда“

27 септември 2001

1

Жуков обяснява причината за разгрома просто и разбираемо за всички: Сталин не бил разбирал нищо, но виж, той, великият Жуков, разбирал всичко; той, гениалният, се опитвал да докладва, но Сталин не искал да чуе.

Да отворим последното, тринайсетото, издание на мемоарите на Жуков. Страница 229. Пише следното: „За съжаление трябва да отбележим, че в навечерието на войната и в началото й Й. В. Сталин подценяваше ролята и значението на Генералния щаб. А между впрочем Генералният щаб, според метафората на Б. М. Шапошников, е мозъкът на армията. Нито един орган в която и да било страна не е по-компетентен по въпросите за готовността на въоръжените сили за война от Генералния щаб. С кой, ако не с него, би трябвало систематично да се съветва бъдещият върховен главнокомандващ? Й. В. Сталин обаче много малко се интересуваше от дейността на Генералния щаб. Нито предшествениците ми, нито аз нямахме възможност да докладваме на Й. В. Сталин с изчерпателна пълнота за състоянието на отбраната на страната, за нашите военни възможности и за възможностите на нашите потенциални врагове. Й. В. Сталин само рядко и за малко изслушваше народния комисар или началника на Генералния щаб“.

На какво се основават тези думи на Жуков?

На нищо.

Не издържат и на най-елементарна проверка.

Кремълските секретари водят отчет на лицата, приети от И. В. Сталин, повече от двайсет години. Всички посетители са регистрирани: в колко влизат, в колко излизат. Тези книги са публикувани изцяло в сп. „Исторический архив“ през 1994–1997 година. И опровергават и Жуков, и онези, които са му съчинили „Спомени и размисли“.

Сталин се занимава с подготовката на войната упорито и ежедневно повече от 17 години. И всяка година отделя все повече и повече време на военните въпроси. Ако се съди по записите, от ноември 1938 година кабинетът на Сталин става главен мозъчен център на предстоящата война и на Световната революция. В списъка много рядко можем да видим поканени чекисти, дипломати и прокурори, канят се онези, които ще воюват, и другите — които ще ги подсигуряват. Но дори да видим тук-там чекисти, дипломати и прокурори, това изобщо не означава, че Сталин си е говорил с тях за вечния мир…

Всеки, чел тези записи, може да види грандиозната картина на подготовката за великия сблъсък. През есента на 1940 година например Сталин вика конструктора Шпагин. Поне досега никой не е успял да намери упоменавания за лични срещи на Хитлер с конструктори на стрелково оръжие. А Токарев, Дегтярьов, Симонов и Горюнов са постоянни гости в кабинета на Сталин. За какво ли си е говорил Сталин с Шпагин? Не знаем и никога няма да научим. Но резултатът е налице. От средата на 1941 година до края на войната германската промишленост произвежда 935,4 хиляди картечни пистолета, използвани на много фронтове от Норвегия до Африка, от Нормандските острови до калмикските степи. А промишлеността на Съветския съюз за същото това време произвежда 6173,9 хиляди картечни пистолета, повечето ППШ-41, тоест „Шпагин“ — 41 година. Използвани са само на един фронт — срещу Германия и съюзниците й. Германският министър на въоръжението и боеприпасите А. Шпеер пише: „Войниците и офицерите непрекъснато се оплакваха от лошото снабдяване със стрелково оръжие. Не им достигаха най-вече картечни пистолети и войниците трябваше да използват трофейни съветски автомати. Вината за това пада изцяло върху Хитлер. Като войник от Първата световна война той упорито не искаше да се откаже от традиционната, добре позната му карабина… Той откровено игнорираше разработването и производството на нови видове стрелково оръжие“ (Альберт Шпеер. „Воспоминания“. Смоленск, Русич, 1997, с. 436–437).

До края на войната Хитлер така и не разбира ролята на картечните пистолети и това му излиза солено — и на него, и на армията му. Сталин разбира значението им още в края на 1939-а, през 1940-а по негова заповед са разработени лесните за производство, обслужване и прилагане в бой образци, а през 1941-а започва масовото им производство. Между другото комунистическата пропаганда преобръща всичко с главата надолу. Ако се вярва на комунистите, германците имали хиляди и хиляди автомати, а руският боец се оправял с винтовка от XIX век. Точно обратното е.

А ето че Сталин приема конструктора Шавирин. Пак не знаем за какво си приказват. Но можем да се досетим. По резултатите от войната. Съветският съюз влиза във войната с първокласно минометно въоръжение. Германската армия няма нищо, което дори да се доближава до шавиринската 120-мм минохвъргачка. Германците копират съветския образец от пленените в Запорожието чертежи. Това, че Хитлер не е разбирал ролята на минохвъргачките във войната, а Сталин я е разбирал, може да се потвърди с цифри. През войната Германия произвежда 68 хиляди минохвъргачки. Съветският съюз — 348 хиляди, по-мощни и по-съвършени. Това е повече, отколкото във всички армии по света по това време. През 1943 година Червената армия получава 160-милиметровата минохвъргачка на И. Т. Тиверовски. Мината тежи 40,5 килограма. Нищо, което дори приблизително да прилича на това свръхмощно оръжие, не се появява нито в Германия, нито в някоя друга страна нито до края на войната, нито до края на XX век.

Да продължим. В кабинета на Сталин идват конструкторите Шпитални, Комарицки, Таубин, Березин. За последиците от тези срещи можем да съдим, като сравним съветското авиационно въоръжение с германското. През 1937 година в Испания хитлеристите демонтират от свалените съветски самолети скорострелните авиационни картечници на Шпитални-Комарицки, приети на въоръжение в Червената армия още през 1932 година. До края на войната германските конструктори така и не успяват да създадат не само нещо равно на тях, но и дори близко до тях. Не могат дори да ги копират.

В кабинета на Сталин влизат авиационните конструктори Яковлев, Ермолаев, Илюшин, Петляков, Поликарпов, Таиров, Сухой, Лавочкин. Не всичките наведнъж, разбира се. Сталин си има индивидуален подход. Дори Микоян приема отделно, а след два месеца — Гуревич. Въпреки че МиГ си е единен и неделим Микоян-Гуревич. Сталин обаче е искал да ги изслуша поотделно. След конструкторите на самолети наред са конструкторите на авиационни двигатели Микулин и Климов. В тесен кръг Сталин разговаря с най-прочутите летци. После — с висшите командири на авиацията. След това — пак с конструкторите на самолети и двигатели.

Почти няма ден, в който в кабинета на Сталин да не е влизал народният комисар на авиационната промишленост А. И. Шахурин. Чудиш се дали да вярваш на очите си: Шахурин — и същия ден пак Шахурин. По два пъти на ден в кабинета. И често не сам, а със заместниците си Дементиев, Воронин и Баландин. Плюс директорите на големите авиационни заводи. За генералите да не говорим — те са направо върволица.

Чест гост е народният комисар на въоръжението Ванников.

И изведнъж виждаме някой си Москатов. Приет е след полунощ. Между другото този ден, 4 октомври 1940 година, Сталин вече е приел в кабинета си и народния комисар на отбраната, и началника на Генералния щаб, и началника на Главното артилерийско управление, и тримата заместници на началника на Генералния щаб, народния комисар по въоръжението, началника на Главното управление на ВВС, конструкторите Таубин, Шпитални и Шпагин. Не кой знае колко напрегнат ден — само двайсетина души. И последният е Москатов. Кой е този Москатов? Не е генерал. И конструктор май не е. Москатов, Москатов… Я да видим в справочниците. О, да! Пьотр Григориевич Москатов, от октомври 1940 година началник на Главното управление на трудовите резерви при СНК на СССР. Значи такава била работата.

От 3 октомври 1940 година обучението във висшите учебни заведения и в горните класове на обикновените училища в Съветския съюз става платено. Тази мярка се въвежда, защото благосъстоянието на трудещите се се е повишило невероятно и те просто няма какво да правят с парите си. И по молба на същите тези трудещи се родното правителство им прави подарък. Училищата веднага се опразват. За да не се мотаят младежите по улиците, се откриват специални учебни заведения — към военните заводи. И прибират децата в тях, без изобщо да ги питат искат ли, не искат ли. Истинска мобилизация. Бягството от тези „учебни заведения“ се наказва с цялата строгост на закона. „Учебното заведение“ дава професия. Не онази, която ти харесва, а онази, която в момента е необходима на съответния танков или оръжеен завод. При това „обучението“ е съчетано „с изпълнението на производствените норми“. И за това „обучение“ се плаща на любимата родина — с четири години работа в завода без право на избор на място, професия и условия на работа. „Учебните заведения“ прибират децата от четиринайсетгодишни. Срокът на обучение е 1–2 години. Тоест почваш да си плащаш, като станеш на петнайсет-шестнайсет. А после вече те прибират в казармата.

Цялата тази система на принудителен труд на милиони подрастващи се нарича с термина „трудови резерви“. Другарят Сталин решава, че трябва да я въведе другарят Пьотр Григориевич Москатов — и, естествено, веднага го привиква посред нощ на инструктаж.

На следващия ден в кабинета на Сталин пак виждаме народния комисар на отбраната, началника на Генералния щаб, заместниците му, началника на Главното артилерийско управление…