Виктор Суворов
Взимам си думите назад (144)

6

В театъра до армейски генерал Павлов седи генерал-лейтенант Клич, началник на артилерията на Западния военен окръг, а всъщност — на Западния фронт. Ето ви един малък фрагмент за него и за генерал Русиянов, командира на 100-на стрелкова дивизия. Малко по-късно, на 18 септември 1941 година, 100-на стрелкова дивизия ще бъде преобразувана в Първа гвардейска. В заповедта на Върховния главнокомандващ №308 за преобразуване на първите четири дивизии в гвардейски името на генерал-майор Русиянов е на първо място. Именно той официално става съветски гвардеец №1. Сега обаче не говорим за септември, а за началото на юни 1941 година.

„Преди войната 100-на стрелкова дивизия е разположена в предградията на Минск, затова неофициално се нарича столична. В началото на юни 1941 година командирът й генерал-майор Русиянов е повикан в щаба на окръга: трябва да се получат нови 76-мм оръдия. Началникът на артилерията на окръга генерал-лейтенант Клич и Русиянов са стари познати и приятели. Когато остават само двамата, Клич тихо и дори малко неуверено (което не е характерно за него) казва:

— Иван Никитич, съветвам те засега да не взимаш седемдесет и шест милиметровите оръдия. Но само те съветвам. Сам си решавай.

— Защо, лоши ли са?

— Чудесни са. Но имаме само по един боекомплект за тях. А за старите оръдия боеприпаси колкото щеш. Ако започне война, за два дни ще свършиш снарядите за новите оръдия. Какво ще правиш тогава?

— Защо, войната близо ли е?

— И без това вече ти казах повече, отколкото трябва…

— А колко трябва да чакам за новите оръдия?

— Мисля, че не повече от месец“ („Красная Звезда“, 17 юли 1991).

Това фрагментче е като хексоген. Гледаш го мъничко — но как гърми само! Значи в Москва, в Генералния Щаб седи някакъв си гений, праща в Белорусия най-добрите на света 152-милиметрови гаубици-оръдия МЛ-20 с по десет боекомплекта за всяка. Но оръдията нямат разчети, нямат командири, нямат поддържащ тил. Ами като нямаш артилеристи, изчакай да ги набереш, сформирай батареите, дивизионите и полковете на уралските полигони, подготви ги и чак тогава ги пращай в Белорусия.

Същият този гений от Генералния щаб праща в същата тази Белорусия най-добрите на света 76-милиметрови оръдия, обаче само с по един боекомплект снаряди. Ами като нямаш достатъчно снаряди, дръж оръдията оттатък Волга. И когато заводите започнат да произвеждат снаряди с цялата си мощност, тогава докарай оръдията. Иначе правиш армията беззащитна. На кого му трябват оръдия без снаряди? Само на врага. Само на Хитлер. И хитлеристите вземат пленените съветски 76-мм оръдия на въоръжение и почват производството на снаряди. През първата половина на Втората световна война съветските 76-мм оръдия са най-мощното противотанково оръжие на хитлеристката армия. Защото германците нямат нищо равно и дори подобно на тях.

„Остарелите“ ни оръдия също не са били за изхвърляне. Хитреците от Генералния щаб и Института за военна история изобщо не ги включват в статистиката и направо се подиграват с тях. Но ето ви пак пример: генерал-майор Русиянов се отказва от най-модерните и най-добрите на света оръдия и дивизията му си остава с оръдията образец 1902-а. И за по-малко от два месеца война дивизията му става гвардейска. Първата.

Така че работата не е в „остарялото“ въоръжение.