Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

2

Но ето че в мрачното военнопромишлено царство проблясва лъч светлина. Другарят Сталин мисли и за прекрасното. На 29 юни 1940 година в кабинета на Сталин влиза писателката Ванда Василевска. Разговарят 45 минути, без свидетели. На 8 октомври — пак тя. Говорят 2 часа и 5 минути. Отначало присъства Хрушчов. После разговорът продължава без свидетели. Пак не знаем за какво са си приказвали. Става интересно обаче, ако отворим вестник „Правда“ и прочетем пламенните статии на Василевска, че буржоата кръвопийци скоро вече няма да смучат кръвта на честните работници, че нещастните европейски пролетарии скоро ще се отърват от веригите на капиталистическата робия. Ако сравним датите на срещите й със Сталин с датите на тези жарки статии, веднага ще видим причинно-следствената връзка.

А после в кабинета на Сталин влиза още един писател. Другарят Шолохов. Присъства Молотов. Разговорът трае 1 час и 10 минути. Тук обаче другарят Сталин се проваля. Нищо не се получава. Защото другарят Шолохов пише трудно. Така че не търсете резултати от срещата му със Сталин. Няма нито серия страстни статии, нито памфлет, басня няма дори. Да препише чужд ръкопис — няма проблеми. Обаче сам да измисли нещо — а, не, ще ме прощавате. „Великият писател, носителят на Нобелова награда М. А. Шолохов трудно пишеше за пресата. «Особено остро усещах това — споделя той с биографите си — през Отечествената война. Характерът ми е такъв, че не мога да пиша бързо. Не ставам за вестникар. Нямам необходимия изказ, нямам оперативността, толкова необходима за мобилната работа в пресата». В «Красная Звезда» на полковия комисар, по-късно полковник Шолохов, никога не са му възлагани конкретни задачи. Молят го да пише онова, което му е на сърцето“ („Красная Звезда“, 18 декември 2003). Нищо обаче не му ляга на сърцето.

В кабинета на Сталин пак се заизреждат разузнавачи, народни комисари на корабостроенето и боеприпасите, конструктори на танкове, оръдия и гаубици, маршали, генерали и адмирали.

Самият Жуков също го потвърждава: „И. В. Сталин винаги много се занимаваше с въпросите на въоръжението и бойната техника. Често викаше главните авиационни, артилерийски и танкови конструктори и ги разпитваше подробно за конструирането на тези видове бойна техника у нас и в чужбина. Трябва да призная, че добре се ориентираше в качествата на основните видове въоръжение. Й. В. Сталин искаше главните конструктори и директорите на военните заводи, мнозина от които познаваше лично, да вкарат в производство образците на самолети, танкове, артилерия и друга важна техника в посочените срокове, и то така, че по качество не само да са на равнището на онези в чужбина, но и да ги превъзхождат“ (Г. К. Жуков. „Воспоминания и размышления“. М., АПН, 1969, с. 296).