Том Фокс
Седмата заповед (92)

Бележка от автора

Тази книга, разбира се, е литературно произведение, но въпреки това се опитах да използвам колкото се може повече исторически факти. Някои от тези факти може да се сторят доста интересни на читателите.

Archivum Secretum Apostolicum Vaticanum, известен още като Тайния архив на Ватикана, е истински и макар да е добре известен, е неправилно възприеман. Въпреки мислите, които навява името му (истинското значение на което Бен Вердикс обяснява в книгата), Архивът е отворен за учени през цялата година и хиляди се възползват от невероятното му съдържание. Той разполага с над 85 линейни километра рафтове — внушително количество, съхраняващо се в подсилена зала, която в действителност се нарича „Бункерът“ и е под „Кортиле дела Пиня“ на Ватиканските музеи. Открита е от папа Йоан Павел II през 1980 година. Историческите предмети, споменати в тази книга (с изключение на нашата измислена плочка, която донякъде е променена версия на Изход 7:3-5, а именно на десетте напасти, сполетели Египет), наистина се намират в Архива — записките на Галилео Галилей преди процеса му, документи от основаването на курията — и правилото, че никой не може да снима или възпроизвежда съдържанието на индексите, остава в сила до ден-днешен. Въпреки това дори най-старите и най-крехки артефакти са достъпни за учени и изследователи, само съвременните са ограничени. С изключение на няколко специални материала никакво съдържание след февруари 1939 година не е на разположение за изследване.

Езикът на плочката в тази книга, акадският, е мъртва форма на източносемитски клиновиден език, свързан с културите в Древния Близък изток — най-вече с Шумер, Месопотамия, Вавилон и близките райони. Езикът е процъфтявал от средата на третото хилядолетие пр.н.е. до около четвърти век пр.н.е. След това руническите му форми са били известни единствено на древните учени и историци. Последният документ на акадски датира от първи век от н.е. Езикът е доста очарователен със своите триъгълни, конични и отсечени форми (някои от които може да бъдат видени на корицата на тази книга). Обикновено е изписван върху глина или камък и описва исторически и митологични събития от Древния Близък изток, като известния епос за Гилгамеш, Енума Елиш (в който има много паралели с Ной и Потопа в Стария завет) и много други. Всеки, който е прекарал известно време с тези митове, култура и език, може да разбере защо героиня като Анджелина е била запленена от него за цял живот.

Идеята за фалшифициран документ отлежаваше в главата ми, докато пишех тази книга, благодарение на случая с очевидната фалшификация, който стана много известен през изминалата година. В така нареченото „Евангелие за жената на Исус“ — парче папирус, което се предполагаше, че е на 1300 години, написано на древен коптски — се съдържаше „единственото доказателство, че Исус Христос е бил женен“. Първоначално документът е бил представен на конференция в Рим през 2012 година, тъй като веднага след откриването си е попаднал в ръцете на известен и уважаван учен, работещ за един от най-престижните университети в САЩ (а и в целия свят). Влиянието, което този малък фрагмент древна хартия — който беше само няколко сантиметра — оказа върху историческите и религиозните дискусии през следващите години, беше невероятно. За съжаление, произходът и автентичността му не бяха стриктно изследвани, което доведе до сериозни спорове и подозрения, чиято кулминация беше през лятото на 2016 година с публикуването на статия в „Атлантик“ (наречена „Невероятната история на жената на Исус“, написана от Ариел Сабар, която силно окуражавам читателите да намерят онлайн — тя е също толкова интересна и увлекателна, колкото всеки роман по темата). Статията осигури достатъчно доказателства, че „древният“ фрагмент е фалшификат. Фактът, че един репортер в известно списание беше открил нещо, което учените и университетите не успяха, все още предизвиква спорове в научните среди; но по-важното е, че това ни показа, че дори в нашия съвременен свят, с всичките технологии и проницателност, с които разполагаме, фалшифицирането все още е възможно и се практикува — и може да доведе до сериозни последици. Точно тази истинска драма ме вдъхнови да създам плочка на друг древен език, както и друг вид измама.

Надявам се изригването на вулкана, което описвам в книгата, никога да не сполети добрите хора на остров Пантелерия (истински остров, на който наистина има спящ вулкан, както е описано тук), но нещата, които описвам — като създаването на гъст черен облак, който да пътува със 180 километра в час — са възможни. Бях „вдъхновен“ (ако мога да използвам тази дума за подобно разрушение) от документалния филм на Вернер Херцог „В Ада“ (2016), в който са документирани изригвания, подобни на това в книгата, със сходни последици.

Най-накрая искам да кажа няколко думи за Църквата на харизматичните католици. Макар храмовете и общността в тази книга да са измислени, самото движение не е. Произходът му е неясен, както при повечето движения, но като една от началните точки може да се приеме 1966 година, когато книгата „Кръстът и ножът“, написана от неденоминационен американски евангелист, е била прочетена от група католици, които основават движение, наблягащо на петдесятничеството, харизмите, изцеряването и откровенията, подобни на тези в римокатолицизма. „Католическото харизматично движение“ е нараснало много оттогава и днес наброява около 160 милиона членове по целия свят. Официално е католическо движение, макар Католическата църква да не гледа с добро око на него. Въпреки това членовете му са дълбоко набожни според добрите стандарти на Католическата църква и са отдадени на общностите, които създават. Благодарен съм, че имах възможността да се запозная с някои от тези хора.