Том Фокс
Седмата заповед (5)

5

Мостът Понте Систо на река Тибър

Светът на Анджелина Кала започна да се разпада пред очите й, когато отиде на брега на Тибър.

Тълпите се отдалечаваха от Пантеона и прекосяваха уверено центъра на града към реката. Анджелина все по-трудно и по-трудно си проправяше път през хората на „Виколо дел Полвероне“ в своя устрем да стигне по-бързо до брега. Каквото и да беше онова, привлякло вниманието им, явно беше невероятно. Обикновено подобни тълпи се скупчваха за аудиенциите на папата или за големи градски събития — а такива нямаше планирани за днес.

Анджелина стигна до източния край на известния мост Понте Систо, построен през петнадесети век.

Тибър течеше червен под него.

Щеше да види по-ясно това едва след като се качеше в горната му част. Високите каменни банки, които съпътстваха реката през целия център на града, не й осигуряваха добра видимост. Анджелина направи няколко бързи крачки по предназначения само за пешеходци мост, който беше възстановен някога от папа Сикст IV.

Онова, което най-накрая видя, беше невъзможно за разбиране.

* * *

„Пиаца Пиа“

Близо до замъка „Сант’ Анджело“

Бен последва тълпата до края на „Виа дела Кончилиационе“, която започваше от площад „Свети Петър“ и продължаваше в права линия до известната кръгла папска крепост на брега на реката, чието първоначално предназначение е било да служи като мавзолей на император Адриан. Той не беше наясно каква беше крайната цел на тези хора, но нещо го привличаше и теглеше напред със странна сила.

Когато най-накрая пристигна, наред със стотиците други около него, Бен видя причината за всичко това.

Реката течеше кървавочервена.

Онзи, който му се беше обадил по телефона, не беше излъгал. Думите му не бяха мистични глупости или празни предсказания. Тибър наистина беше кървав и течеше като отворена вена.

Или като отворена рана в тялото на Христос.

Бен застина на място, не можеше да осъзнае какво се случва. Туристите около него мърмореха изумени, чудеха се дали това не беше някаква лятна традиция в Рим, като оцветяването в зелено на река Чикаго в САЩ за празника на свети Патрик. Постоянно се чуваше цъкане на фотоапарати, а във въздуха се издигнаха безброй селфи стикове, които да запечатат ухилените физиономии на посетителите край кървавите води.

Бен изпитваше единствено религиозен трепет и безпокойство заради онова, което непознатият глас каза, че предстои.

* * *

Мостът Понте Систо

Анджелина се промъкваше между хората на древния мост, за да може да намери по-добър изглед. Тълпите направо я побъркваха, а тази тук беше още по-изнервяща. Изказвания като „реки от кръв“ и „божествени знаци“ не се връзваха особено добре с атеистичната й природа, също както и предположенията, че Цезар се е снабдявал с вода от средновековни източници. Въпреки това навсякъде около себе си чуваше подобни неща. Толкова малко знания. Толкова много безпочвени твърдения. Тези хора бяха толкова глупави, че не можеха да различат Форума от дупка в земята, така че от тях можеше да се очаква да придават свръхестествено значение на нещо, на което не можеха да намерят научно обяснение.

Най-накрая успя да си проправи път до каменните парапети. От новата си позиция съумя да се наведе над тях.

За миг Анджелина си позволи да потърси обяснение извън любимата си наука. Червената река беше някак си хипнотизираща и нереална. Тя видя отражението си във водата — косата й, която беше в почти същия цвят като нея, се губеше в течението.

Анджелина бързо се опомни. Има обяснение за всичко под слънцето. И то никога нямаше нищо общо със свръхестественото.

Тъкмо щеше да се потопи в мисли за причините за случващото се, да се изгуби в успокоителен научен анализ, който да я разсее от странното поведение на тълпата… но такава възможност не й се удаде. Мислите й бяха разкъсани от оглушителна стрелба и от болката, която й причиниха хвърчащите и удрящи се в корема й каменни частици. Куршумите се забиваха в стената до нея.