Том Фокс
Седмата заповед (19)

19

Под Апостолическия дворец

За първи път от залавянето си Анджелина стана на крака.

— Трябва да ни кажете повече, а не само да намеквате, че и други знаят за нас — заговори тя обвинително към швейцарския гвардеец. — Ако някой иска да ни застреля, защото има интерес към научните ни познания, то не е достатъчно да получа само бегла идея за самоличността му.

— Опасяваме се, че не разполагаме с тази информация — отвърна равнодушно Хайнрих. — Допреди час-два вие бяхте единствените ни заподозрени.

— Е, това е адски успокоително.

Ругатнята премина железните окови на нормалното благоприличие на Анджелина и тя изпита внезапен срам, подсилен от факта, че изрече подобно нещо пред член на гвардията на папата и един от кардиналите му. Смъмри се за това. Може да не обичаш духовниците, но ругатнята си е ругатня.

— Съжалявам, просто…

— Не се извинявайте, доктор Кала — отвърна майор Хайнрих. — Ние искаме да разберем кой стои зад атаките, също толкова ревностно колкото и вие.

— Съмнявам се.

— Полицията ще ни изпрати до час видеозаписите от двата района. Все ще намерим нещо, от което да започнем. — Анджелина забеляза, че когато говореше за операции като тази, Хайнрих ставаше уверен и непринуден, сякаш това беше средата, в която се чувстваше най-удобно. — Ще проверим телефонните ви разговори с надеждата и там да открием някаква следа.

Анджелина погледна Бен, за да види дали и той смяташе всичко това за пълен абсурд, но архиварят просто седеше неподвижен на стола, а погледът му продължаваше да витае из помещението.

— Ще ни е изключително полезно, ако работите с моите хора — продължи Хайнрих. — Всякаква информация за контакти с…

Майорът не довърши изречението си. Устата му все още беше отворена, но главата му се наклони леко на една страна. Едва сега Анджелина забеляза тънкия кабел, който висеше от лявото му ухо и се скриваше под яката му.

Хайнрих не помръдна, докато слушаше гласа в слушалката си, след което рязко се изпъна като струна и тръгна към кардинал Джото Форте.

— Ваше Преосвещенство, ако обичате, последвайте ни. Трябва да ви отведем на среща, на която бяхте поканен.

Форте стана и майорът внимателно го упъти към сержант Вютрих в другия край на помещението. Кардиналът кимна учтиво първо на Бен, а после — и на Анджелина, и без повече приказки напусна.

Хайнрих се обърна отново към тях.

— Съжалявам, но се налага да ви напусна за известно време. Моля ви да останете тук, а капрал Йодер ще стои на пост пред вратата и ще се грижи за вас, докато се върна.

Майорът не изчака отговор, а се завъртя на пети и също се насочи към изхода.

— Чакайте малко! — възпротиви се Анджелина. — За какво е всичко това? Какво се е случило?

Хайнрих спря на място, вероятно обмисляше дали да отговори, или не, но накрая заговори с гръб към нея.

— Реката е възвърнала нормалния си цвят — каза той и се насочи към вратата, която се отвори пред него. Преди Анджелина да успее да му зададе следващия си въпрос, майорът й отговори: — Първата „напаст“ приключи. Но ще има друга.