Том Фокс
Седмата заповед (83)

83

Площад „Свети Петър“

Величественият площад се превърна в една огромна маса от неконтролируеми човешки емоции. Яркото му осветление се изключи преди минута, тъй като беше настъпило времето за дневна светлина. Благодарение на това мракът стана още по-гъст.

Бен не отлепваше очи от странния облак над тях, сякаш като го гледаше, щеше да разбере какво се случва.

Анджелина вече се беше отказала да се опитва да разбере. Каквото и да ставаше в небето, в един момент щеше да бъде обяснено, но определено целта зад всичко това беше нещо… лошо. Пророчествата на плочката, разбира се, бяха фалшиви. Никой не можеше да отрече това. Но същите тези пророчества бяха предвидили тази сутрин, чак до точното място и време. И сега…

Никой не може да направи това, повтаряше й вътрешният й глас. Никой не може да промени небето, не и до такава степен.

Най-накрая Анджелина стигна до заключение.

Човек не можеше да направи подобно нещо, но можеше да накара всички да дойдат да гледат.

Нещо в нея се размърда. Може би случващото се беше невероятно съвпадение — по дяволите, нямаше представа как да определи мрака над себе си. Но едно беше сигурно — някой беше намерил убедителен начин да събере тази тълпа тук и сега. Тълпа, която наброяваше хиляди и пред която цялата Швейцарска гвардия…

Цялата Швейцарска гвардия.

Анджелина се обърна светкавично към Бен.

— Стига си зяпал и ми подай радиостанцията. — Той я беше прибрал в джоба си, след като Хайнрих му я беше дал, и с изумено изражение я извади и й я подаде.

Анджелина натисна бутона за връзка няколко пъти и изкрещя името на майора в микрофона. Мина известно време, докато се свърже с него, но в един момент радиостанцията оживя.

— Хайнрих — изкрещя в отговор той. — Едва те чувам!

Анджелина беше наясно, че майорът се намира в центъра на събитията, тъй като тълпата изблъска поставените на бариерите гвардейци.

— Слушай — изкрещя в радиостанцията тя, — това не е правилното място! Каквото и да са планирали Дюре и хората му, то не се случва тук.

Последва почти незабележима пауза и Хайнрих отговори:

— Глупости! — Раздразнението се усещаше в грубия му тон. — Огледай се, жено! Огледай се наоколо!

Навсякъде цареше хаос.

— Виждам — отвърна Анджелина, — но всичко това… това не е правилното място. — Тя не разполагаше с повече информация. Просто знаеше, че е права. — Някъде другаде се случва нещо. Не тук.

Гласът на Хайнрих изкрещя нещо, но вниманието на жената беше привлечено от самия човек. Майорът стоеше на масивното стълбище пред „Свети Петър“ с радиостанцията, долепена до лицето му, и грозно оръжие, окачено на рамото му.

— Чакай малко — провикна се Анджелина. — Виждам те. Ей сега идваме при теб.

Миг по-късно прибра радиостанцията в джоба си, сграбчи Бен и Томас за китките и тримата хукнаха към майора от Швейцарската гвардия.